Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
Не можах да видя регистрационния номер на линкълна. Кадилакът има двойна регистрация – законният собственик е в Анандейл. Обади ми се, ще ти дам пълна информация.
Надявам се, че съм помогнал.
БП
Ирландеца отваря файловете и ги пуска.
Записът е с добро качество. Кадилакът се задава по страничния път. Камерата хваща шофьора отгоре. Сам е в колата. В края на трийсетте, може би началото на четиридесетте. Гладко избръснат. Широкоплещест. Светлокос.
Пет коли по-назад сребрист линкълн влиза в средната лента, остава там и не ускорява повече – както правиш, когато следиш някого и не искаш да бъдеш забелязан.
Ирландеца оглежда движението. Кадилакът кара с около сто километра в час. Колите го подминават постоянно, но линкълнът не го изпреварва. Със сигурност го следи.
Щом табелите за Дюпон се появяват на екрана, и двете коли подават сигнал, че ще слизат от магистралата и изчезват от камерите.
Ирландеца изважда отново скоча за тържествуваща победоносна глътка, после пуска записа отначало. Този път се вглежда в детайлите. Кадилакът има отличителния знак за хибрид, а линкълнът – стъклен покрив. И двете коли съвпадат с описанието, което Сара Коен му е дала, но описанието на шофьора на кадилака не отговаря. Той има светла коса, а жертвата в гората е тъмнокос. Това трябва да е бил шофьорът, паркирал пред магазина на Амир, и победител в спречкването – каквото и да е било то, избухнало след убийството на стареца.
Ирландеца отпива още една глътка уиски и си дава сметка, че като има предвид времето, отбелязано на записа, мъжът, когото гледа на екрана, почти със сигурност е убиецът.
Линкълнът се появява отново. Скъп модел. От новите.
– Мамка му! – възкликва Ирландеца. – Шибаната стара Британия.
Широка усмивка грейва на лицето му, докато се взира в това, което без съмнение е дипломатически регистрационен номер.
24
ВИРДЖИНИЯ
На новия петдесетинчов плосък екран в хола върви вторият полуфинал на „Америка има талант“. Джуджета, поглъщащи мечове, се конкурират с монахини гимнастички за място на финала. Няма как да мечтаеш за по-добро предаване.
Не и когато главата те цепи от напрежение и единственото, което искаш, е да седнеш пред телевизора с питие и разни боклуци за хапване.
Рон Брайър бе имал тежък ден и в момента се чуди дали не трябваше да си купи 3D телевизор като по-голяма награда за тежкия труд, който полага.
Шейсетинчов 3D с интернет. Домашно кино, съраунд звук. На подобно чудо спортните предавания със сигурност ще са върхът!
Но – както обикновено – бе отстъпил пред исканията на жена си. Беше се съгласил на по-малък модел, който подхожда повече на интериора на стаята, на френските прозорци и на камината. Не че някога той или синът му тийнейджър щяха да разберат какво общо имат камината и прозорците с телевизора.
Телефонът на Рон иззвънява.
Съпругата и синът му поглеждат обвинително към блекбърито, което грубо бръмчи и присветва на масичката отстрани, точно до айфона му и до почти празната чаша с червено френско вино.
Не са много хората, които знаят този номер, а тези, които го знаят, са важни. Важни на ниво Белия дом. Важни на ниво началник на държавната администрация или дори президент.
Рон се усмихва извинително, надига се и отнася телефона натрапник в кабинета си. Бърз поглед към екрана му показва, че номерът е скрит.
Началникът на Националната разузнавателна служба отговаря предпазливо:
– Ало?
– Толе Мач – Гласът е спокоен и равномерен, почти без акцент, но очевидно британски. – Танго. Оскар. Лима. Ехо. Майк. Алфа. Чарли.
Седем букви, разделени в две думи, които според уговорката между НРС и партньора от другата страна на линията служат за идентификация. Човекът отсреща е доверен източник. Толкова доверен, колкото изобщо е възможно.
Главният съветник по сигурността на президента на Съединените американски щати се пресяга светкавично към химикалката и листа.
– Разбрано. Моля, продължете.
– Сервизът „При Дени“, срещу парка „Ленард Гордън“ в Джърси. Трябва да сте там тази вечер между полунощ и изгрев слънце. Не по-късно. Вътре спят четирима мъже, заредени с достатъчно експлозив, че да взривят половин Ню Йорк. Един вход, плъзгаща се врата. В готовност са. Пожелаваме ви късмет.
25
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Вътрешният кръг се разпуска и бронираните хеликоптери и коли поемат по пътя си.
Само Боку и Далтън остават, за да обсъдят следите по случая с липсващите кръстове и местонахождението на Анджело Марчети.