Шифърът на Камелот

– Трафикът от Мериленд беше ужасен. Съжалявам за закъснението.

– Трафикът е ужасен навсякъде. Човек на твоята възраст би трябвало да го е научил – изсумтява началникът. Очите му пробягват по листа, който държи в ръцете си.

– ИРНП – това е „Исторически, религиозни и неразрешени престъпления“, нали?

– Да, сър.

– Какво, по дяволите, правят те в един от нашите случаи? – той вдига листа.

Ирландеца се втренчва в знака на ФБР върху него и осъзнава, че някой от най-горните документи навярно е адресиран до него.

– Аз ги помолих, сър. Имайки предвид факта, че се натъкнахме на двойно убийство, прецених, че е умен ход.

– Не, лейтенант. Умно щеше да е първо да ме информираш. Истински умно щеше да е да разрешиш случая сам. – Смачква листа и мята хартиената топка по него. – Ти си идиот, Фицджералд. Ще уточня, ако имаш някакви съмнения – идиотите са точната противоположност на умните хора.

– Капитане, това престъпление е свързано с някакъв древен кръст, който вероятно е ценен артефакт. ИРНП имат ресурсите и инфраструктурата, които ще ни помогнат да разрешим случая и да открием престъпника, готов да убива заради нещо подобно.

– Аз съм готов да убивам. И познай коя е най-вероятната ми жертва. Сега се разкарай. Искам пълен доклад на бюрото си до седем часа сутринта, така че не се отрязвай много тази нощ.

Ирландеца изкарва наранената си гордост от кабинета на капитана и я завлича обратно до бюрото си.

Отваря долното чекмедже и вади кутия с носни кърпички. Настинката, която Софи Хъдсън му е предала, все още го кара да се сополиви. Напъхва няколко хартиени кърпички в джоба си и изважда второто, от което се нуждае.

Скоч.

Развива капачката на бутилката за спешни случаи и отпива голяма глътка от евтиното уиски. Не спира, докато не усети как парещите течни пламъци прогарят гърлото му. После завинтва капачката на шишето, мята го в чекмеджето и го затваря с ритник.

Участъкът е пуст. Дупка между смените. Включва компютъра и намира в пощата си това, което се е надявал да получи. Съобщение от службата по пътен контрол.

Беше казал на своя стар приятел Били Пулър, че убийството, по което работи, е станало в гората, в южния край на Рок крийк трейл, близо до мястото, където Кепитъл белтуей пресича Кънектикът авеню от изток на запад. Обясни му, че се интересува от всеки кафяв джип и всяка сребриста луксозна кола, преминали в този район след десет вечерта в петък. Според криминалистите това беше възможно най-ранният час, в който Амир Голдман може да е умрял.

Още първото изречение от имейла на Бил кара сърцето на Ирландеца да подскочи.

Ирландец, прегледахме пътните камери и открихме кафяв кадилак „Ескалейд хибрид” да пътува на юг към Вашингтон, няколко коли по-назад го следва сребрист линкълн. Включват се в магистралата през южната връзка съответно в 11.04.32 и 11.04.47. Техниците са ти извадили няколко клипчета (виж прикачените файлове). И двете коли слизат от магистралата северно от Дюпон съркъл и после камерите ги изгубват.