Шифърът на Камелот

Виждат Артур и неговата кралица, хванати ръка за ръка, рицарите около кръглата маса и богинята Фортуна, която протяга ръка от студената вода на езерото.

Почти минута Дженифър наблюдава как съпругът ѝ се взира разсеяно в далечината. Обикновено, когато идват тук, той се отпуска, гледката го успокоява. Но днес напрежението все още е в него, издълбано в бръчките на челото му и в неизговорените думи.

– За какво мислиш?

След няколко секунди той успява да се откъсне от мислите си и я поглежда.

– За много неща, но никое от тях не си струва да се тревожиш за него.

Тя го дръпва за ръката.

– Не се дръж с мен като с дете. Какво те тревожи?

Познава я достатъчно добре, за да се опитва да прикрива нещо от нея.

– Жозеп Мардрид.

Дженифър потръпва от самото споменаване на името.

– Какво е направил сега?

– С всеки изминал ден той и корпорацията му стават все по-безскрупулни. В момента банкерите му купуват огромни участъци земя в Демократична република Конго, в Нигер и Того. И няма да спрат дотук.

– И защо това да е толкова лошо? Ние също инвестираме там и много от благотворителните програми, които подкрепям, развиват дейност в тези страни.

– Опитва се да развива търговия с роби, както е правило семейството му преди поколения. В Того е започнал да плаща на въоръжени групировки да тероризират фермерите и да унищожават реколтата им. Стотици мъже, жени и деца са ранени и убити.

– Това е ужасно!

– Бандите изнасилват младежи – и момичета, и момчета, чупят костите на бебета и деца, после Мардрид праща костюмираните си банкери, които предлагат на пребитите мъже мизерни оферти за бизнеса и за земята им. Превръща се в крупен собственик на кокосови, памучни и кафеени плантации. След време ще направи същото и с добитъка и така ще контролира всички големи хранителни вериги.

– Какво ще предприемеш?

– Всичко, което мога. Ако е необходимо, ще отвърнем на огъня с огън. Ако не го направим, в тези държави няма да се отглежда и да се търгува нищо, без той да получава своя дял. – Оуен прегръща съпругата си и я целува. – Нека не говорим повече за това животно; вбесявам се, а имаме толкова малко време заедно. Утре трябва да замина за Лондон.

Тя се притиска в него.

– Не искам да заминаваш.

– Знам, любима. Но имам толкова много работа. И толкова малко време, за да я свърша.

Думите му я пробождат.

– Говори ли с Мирдин? И той ли те тревожи?

– Не, още не съм. И не, той не ме тревожи. – Оуен не споменава, че старецът вече е настоял да се види с него. – Не ми е нужно да говоря с него, за да знам, че става нещо лошо. Чувствам същото, което чувства и той. Винаги е било така.

Дженифър хваща ръката му и нежно я стиска. Повдига пръстите му до устните си и ги целува. Знае, че е прав. Всичко ще се промени. И причината няма да е това, което казва съпругът ѝ, или това, в което вярва Мирдин, а тайната, която тя самата пази.