Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Направили са я на пихтия — поясних, без да свалям съсредоточен поглед от него. — Видях само снимката, но наистина гледката беше ужасна. Да си речеш, че някой я е изкормил с мистрия. Хвърлили са каквото е останало от нея в канавката.
Джон Дългуча затвори очи, но инак не се помръдна. Издиша шумно през носа. Стисна още по-силно волана, ръцете му се разтрепериха.
— Не е за вярване, но не са докоснали лицето — рекох и отново съжалих за думите си, от които ми стана неудобно.
Джон Дългуча продължи да седи със затворени очи, без да се помръдва. Не знаех какво да кажа. Някаква мексиканка дойде при колата и пъхна през прозореца пакетче фъстъци, но аз й махнах с окървавената носна кърпа да се разкара. Тя побърза да си тръгне.
— Не си я очистил ти — вметнах, приел неизбежното.
Не беше въпрос, но въпреки това Джон Дългуча поклати глава. Когато отвори очи, видях, че са пълни със сълзи.
— Сега я втасахме! — възкликнах аз. — Какво да се прави, такъв ми е късметът: трябва да утешавам вкиснат сводник.
И този път моментално съжалих за думите си, но Джон Дългуча сякаш изобщо не им обърна внимание.
— Трябва да ми помогнеш! — рече ми.
Въздъхнах.
— Слушай, Джон. Може би не си я убил ти. Може би дори не си знаел. Нямам представа. Знам обаче, че ме взе за бяла сова и ме излъга!
— Моля! — възкликна той и в очите му проблесна гняв. — Какво съм те излъгал?
— Я не ме баламосвай — почти прихнах аз. — Каза ми, че не е проститутка. Знаеш, че това си е опашата лъжа. Занимавах се със случая някакъв си половин ден, но той ми беше предостатъчен, за да науча, че е правела минети на съдържателя на някаква закусвалня колкото да се нахрани на аванта.
— Ах, задник такъв! — изкрещя Джон Дългуча и пак ме сграбчи за ризата.
Замахнах с лява ръка, фраснах го под носа и той бързичко ме пусна.
— Шибан маниак! — рекох му и понечих да сляза от колата.
— Чакай! Извинявай! Чакай де!
— Какво да чакам?
Джон Дългуча ме хвана лекичко за лакътя и ме притегли да се върна в автомобила.
— Моля те! — каза ми.
Отскубнах се от ръката му, но все пак седнах отново до него. Сводникът обаче мълчеше и аз пак му се ядосах.
— Губя тук ценна телесна течност…
— Аз такова… Не ти казах цялата истина — изпелтечи Джон Дългуча.
— Да де. Това е много различно от лъжата.
— Не съм те лъгал — знаеше си той своето. — Казах ти, че Джени не проституира, и честен кръст, мислех, че е така. Не знаех, че ходи да се предлага. Сега, колкото и да ми е неприятно, трябва да се примиря, но тогава не знаех.
Гледаше ме право в очите, но аз пак не бях много сигурен дали да му вярвам. Поне изглеждаше искрен.
— Каза ми, че била девствена.
— Беше девствена!
— Мале!
— Мислех, че е девствена. Тя ми го каза и… сигурно ми се е искало да й вярвам. И аз не знам. Може би съм знаел, че ми хвърля прах в очите, но пак ми се е искало да й вярвам. Да имам нещо хубаво в живота. Не ти ли се е случвало и на теб? Не ти ли се е случвало да искаш да вярваш в нещо?
Преглътнах притеснено.
— За мен това беше много важно. Поне така си мислех. Но сигурно съм знаел, че не е чак толкова хубаво, колкото изглежда.
— В какъв смисъл?
— Ами това, че Джени искаше да става актриса. Казах ти вече. Уредих й няколко дребни ролички. Някои си бяха съвсем редовни, но други, нали разбираш…
— В порнофилми ли?
— Почти. Тя нямаше нищо против и на мен ми мина през ума, че сигурно не е чак такава вода ненапита на каквато се прави.
— Защо тогава ми я описа такава светица?
— Защото си мислех, че не го ли направя, няма да се заемеш със случая.
— Че кой съм аз да му се не види! Да не би да съм папа Пий? Можеше да наемеш всеки друг.
Джон Дългуча явно вече се притесняваше.
— Чух хубави неща за теб. Държах да се заемеш точно ти. Джоуи Буркана наистина те харесва, та реших, че мога да разчитам на теб. Доказа го и днес, когато не ме издаде.
— Господи! — възкликнах аз — пак се сетих за колекцията на Буркана. — Жалко, че не всички клиенти са предани като теб. Та в какви сцени се е снимала твоята? С деца? С животни? Кажи де!
— Е, не. Не е имало чак такива изгъзици. Снимаше се в най-обикновени сцени. С доста добри качества. Режисьори бяха все хора от киношколите. Твърдеше се, че другите актьори дори са завършили Университета на Южна Калифорния.