Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Рена зърна дебнещия я полски демон и се престори на безпомощна. Не беше трудно. Трябваше само да си спомни безполезната крава, която беше цял живот. Жертвата.
Но тази Рена бе умряла с Харл. Когато ядронът нападна, той се блъсна в защитните ѝ символи като в невидима стена, Рена се завъртя и заби ножа си в гръдния му кош. Защитите по острието пламнаха, пробиха бронята му и вляха в нея магия, която я сгря по-силно дори от уиски. Рена избутваше звяра крачка подир крачка, като не спираше да го мушка, а всеки удар я подсилваше.
Когато демонът се просна мъртъв, тя приклекна и начерта огнена защита по бронята му.
Не се случи нищо.
— Как така ти можеш, а аз — не? — подвикна Рена, докато се оглеждаше за още. Няколко от зверовете кръжаха край тях, ала вече предпазливо и по-отдалеч.
— И аз дълго време не знаех — каза Арлен. — Не си познавах силата. Но когато се бих с онзи мисловен демон, съзнанията ни се докоснаха и много неща ми се изясниха. Наистина съм отчасти демон.
— Демонски тор — изпръхтя Рена. — Не си зъл като тях.
Арлен сви рамене.
— Повечето демони също не са зли. Не са достатъчно умни, за да са зли или добри. Все едно да кажеш на осата, че е зла, задето жили. Онези, с издутите глави, обаче…
— Ония гадове са по-зли от Харл.
Арлен кимна.
— По-зли от сто харловци.
Рена смръщи вежди.
— Значи… какво ми казваш? Ядроните са просто няк’ви животни? Не на мене тия. Осите не изгарят, когато изгрее слънцето. И да не са зли демоните, не са и естествени.
— Това са приказки на дневни люде — каза Арлен. — Хора без защити около очите. Огледай се. Магията неестествена ли е?
Рена се замисли. Силата на Ядрото се издигаше през земята като мъждукаща мъгла и се усукваше край краката им. Виждаше я в сърцевината на растения и дървета, дори в същността на животни и хора. Щеше ли животът да съществува без нея?
— Може би не е — призна, — но защо тогава ще си мислиш, че си отчасти демон, защо ще имаш сили денем, когато слънцето изгаря магията?
Арлен се поколеба, отклони поглед. Рена присви очи, нещо, което не убягна на любимия ѝ.
— Няма да те лъжа, Рен, няма да шикалкавя. Просто… не се гордея с това и не искам да ме мислиш за… недостоен някак.
Рена се приближи и сложи длан на бузата му. Кожата му пощипваше от магически заряд.
— Обичам те, Арлен Бейлс. Нищо на света няма да го промени.
Арлен кимна безрадостно и не посрещна погледа ѝ.
— Имам силите от месото.
— Месо?
— На демоните. Месеци наред го ядох в пустинята. Честно ми се струваше, така, де, те ядат нас.
Рена се задави и отстъпи назад. Тогава Арлен срещна погледа ѝ и от изражението му личеше, че нейното собствено е ужасено.
— Ял си ги? Демоните?
Арлен кимна и на Рена ѝ призля. Той каза:
— Нямах много избор. Без храна, без надежда, оставиха ме да мра насред нищото, Рен. По-окаян нямаше накъде.
— Щях да се оставя да умра.
Рена незабавно съжали, когато по лицето на Арлен премина болезнена сянка.
— Е… Явно не съм силен колкото теб, Рен.
Рена се спусна към него и пое дланите му в своите. Опря чело в неговото.
— По-силен си, отколкото аз някога съм била, Арлен Бейлс — и очите ѝ се наляха със сълзи. — Ако не бях избила глупостта от себе си, щях да се оставя да умра, само и само да не излезе наяве срамът на родата ми. В туй капчица сила няма.
Арлен тръсна глава и на устната ѝ падна негова сълза, сладка и студена.
— Колко пъти и на мен е трябвало да ми избиват глупостта през годините…
Рена го целуна.
— Сигурен ли си, че имаш тези сили от месото на демоните?
Арлен кимна.
— Колийн Триг казваше, че всичко, което ядеш, става част от теб, и мисля, че е така. Усвоил съм силата на ядроните да съхраняват магия в клетките си, но кожата ми остава неуязвима за слънцето. Превърнал съм се в батерия.
— Клетки? Батерия?
— От науката на Стария свят. Няма значение. — Арлен махна с ръка по своя си досаден начин, като я лишаваше от ново познание само защото му се струваше твърде досадно, за да го споделя. Сякаш не би искала да го слуша, докато се съмне. Сякаш съществуваше по-красив звук на света. — Мисли го като дъждовна бъчва след валеж. Пълна е с вода, даже след като небето се проясни и земята изпръхне. Не мога да използвам тази магия под слънцето, но я чувствам вътре в себе си, как ме лекува, дава ми сила, издръжливост. Нощем мога да я използвам, все едно отварям канелка в бъчвата, а и това е най-малкото, на което съм способен.