Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

няма нищо общо с нас д вамата като приятели!

— Да, знам — побързах д а смотолевя.

— Искам д а кажа, знам, че си хетеро сексуален и това е супер. Да не си мислиш, че сега

ще започна д а се опитвам д а те променя, а?

— Честно д а ти призная, този разговор малко ме поизнервя — казах аз. — Пред полагаше

се ти д а ме успокояваш, а не д а ме изнервяш.

— Нямах пред става, че имаш нужд а от успокоение — отбеляза Нейтън, про сна се по

корем и започна д а рови пясъка с ръцете си. — Отлично знаеш, че тя те харесва. Разбрах го

още онзи д ен в мола.

Аз заслоних очи с ръка и го поглед нах.

— И как по-точно разбра?

— Ами нали знаеш — когато човек е гей, улавя по-лесно женските чувства — каза

шеговито той.

— Жалко, че не можеш д а го използваш и за себе си — отбелязах и се обърнах към него.

— Иначе е д обре д а знам, че не се каниш д а ми налетиш.

— Да, точно затова реших д а ти кажа. — Усещах, че той се шегува, че се опитва д а ме

успокои. — Не че не си готин — напротив. Про сто харесвам по-зрели мъже.

— Млъквай! — про съсках. А по сле: — Ти сериозно ли? За зрелите мъже?

— Аха. Така мисля. Оглед ай се само какви са връстниците ни. Никой няма пред става

какво точно иска и какво точно прави, а ако има, става член на някой клуб по интереси и

изпуска всички готини купони, защото е твърд е фокусиран върху по стигането на нещо и не

си позволява д а върши нищо д руго, защото се ужасява д а не стане наркоман, д а не пипне

СПИН или никога д а не успее д а си намери д обра работа! Това не е д обър начин д а си

прекарваш времето.

— Ти също не си прекарваш времето д обре! — изтъкнах.

— Нищо под обно! — възпротиви се той и зарови и д вете си ръце в пясъка. — Ами ти?

— Не знам. Понякога си мисля, че си прекарвам д обре — отговорих чисто сърд ечно. —

Друг път усещам, че про сто убивам времето в очакване д а ми се случи нещо по-хубаво.

— Вижд аш ли? Ето за това ти говорех! — кимна той.

— Но ти винаги изглежд аш така, сякаш всичко ти е наред !

— Да бе, знам. Аз съм самата позитивно ст — усмихна се той.

— Но напо след ък нещата позагрубяха. Налага ми се д а търся отговорите на твърд е

големи житейски въпро си и порад и това имам чувството, че съм от външната страна на

всичко хубаво, което се случва. Както и сега, на плажа. Не мога про сто д а тръгна и д а

оглежд ам мъжете. Някой със сигурно ст ще ми потроши челюстта. И вед нага ще вляза във

вечерните новини.

— Гад но е — съгласих се аз. — Очевид но всеки си има някакви проблеми, с които трябва

д а се справя.

По сле разказах на Нейтън за онзи д ен в корид ора, за онази работа с Кийлър и Вики и за

това как по сле Саша се втурна покрай мен, сякаш съм невид им, а аз я принуд их д а ми

отговори защо.

Нейтън се обърна настрани, под пря се на лакът и каза:

— Да си знаеш още отсега, че това момиче няма д а ти търпи номерата! Тази уговорка,