Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

този разговор, нали?!

Съобщих на Грейсън, че ще изляза за малко, и тръгнах след Саша. Молът беше голям и

както винаги — отвратителен.

— Е, катерила ли си някакви покриви напо след ък? — попитах, като вървях небрежно д о

нея. Вече се чувствах по-спокоен и свобод ен д а я д разня, след като бях разбрал, че

пред имството е на моя страна.

— Напо след ък не — отговори тя, насочвайки се към щанд а на „Баскин и Робинс“. —

Какъв слад олед обичаш, Ник? — попита и плъзна ед на д есетд оларова банкнота към касата.

— Ами… — замислих се аз, но накрая поръчах същото, което винаги си поръчвам —

шоколад ов с парченца шоколад .

— Обичаш слад кото — отбеляза, като си поръча слад олед с шамфъстък и бад еми.

— Май си права. — Усещах как поглед ът й ме пронизва и как обработва отговора ми,

сякаш е кой знае колко важен. Да бе, аз обичам сладкото и съм мистериозен и гаден. След това

незнайно защо изтърсих: — Да ти призная, изобщо не мислех д а ид вам на езерото. Мислех, че

поканата ти не е сериозна.

Това може и д а ви звучи като опит за искрено ст, ама не беше точно така. Истината бе, че

исках нещо от нея — исках д а й д ръпна връвчиците и д а я глед ам как скача. Да, знам, че не е

о собено почтено от моя страна, но така си беше.

— Сигурно мислиш, че не съм се д ържала справед ливо с теб — отбеляза тя, без д а

отлепва поглед от момичето, което в момента сипваше слад олед ите ни. — Но про сто мразя

под обни неща. И сигурно мъничко съм се уплашила. — Очите й отскочиха за миг към моите и

по сле пак се върнаха върху слад олед а. — Истината е, че не бях планирала д а те каня на

езерото, но щях д а се рад вам, ако се беше появил.

Момичето зад щанд а ни под ад е фунийките със слад олед и ние поехме отново из мола.

Когато наближихме спортния магазин, Саша ми хвърли крад ешком поглед и рече:

— Е, очевид но ид еята ми не е била много д обра. — Обърнах се към нея и я заглед ах как

д еликатно отхапва от вафлената си фунийка. Знаех си, че никак не улеснявам нещата. —

Про сто те зърнах в магазина и реших, че ми се иска д а си поговорим. Обикновено не правя

такива неща. — Върху горната й устна се залепи слад олед и тя побърза д а го изтрие със

салфетката си. — Това сигурно е луд о ст! Така д е, нали ход иш с Дани и прочее…

Вижд ах я как затъва още и още в блатото, как тревожно стта й нараства и внезапно

установих, че това изобщо не ми д о ставя уд оволствие, че съвсем сериозно започва д а ми

д омъчнява за нея. Поклатих глава, заглед ах се в пръстите й, стиснали салфетката, и изрекох:

— Аз не ход я с Дани. Про сто сме приятели.

— Така ли? Ама вие сигурно не сте и… Божичко! Започвам д а бъбря несвързано! Когато

пак ме вид иш, би ли ми направил услуга никога д а не споменаваш този момент? Нямам

пред става какво съм си мислела. Случвало ли ти се е д а направиш нещо, без д а мислиш, а