Аз, вещицата

— Той все казваше, че уискито му помагало вечер да си затвори очите, без да се намрази, че е изпълнил дадените му през деня заповеди.

— Няма гаранция, но помага. — Матю й подаде чашата.

Сара я взе.

— Би ли убил собствения си син, ако решиш, че представлява заплаха за Даяна?

Той кимна.

— Без да се поколебая.

— И той така каза. — Сара кимна към Маркъс. — Дай му и на него питие. Сигурно не му е лесно да знае, че собственият му баща би го убил.

Матю занесе уиски и на Маркъс и наля на Мириам чаша вино. Аз направих на Ем кафе с мляко. Беше плакала и изглеждаше по-крехка отвсякога.

— Не знам дали бих се справила с това, Даяна — прошепна ми тя, докато взимаше чашата. — Маркъс ни обясни какво са планирали Джилиан и Питър Нокс. Но когато си помисля за Барбара Чембърлейн, как се чувства тя след смъртта на дъщеря си… — Ем потрепери и млъкна.

— Джилиан Чембърлейн беше амбициозна жена, Емили — изтъкна Матю. — Стремеше се да се издигне до ръководен пост в Паството.

— Но нямаше нужда да я убиваш — настоя Ем.

— Джилиан беше твърдо убедена, че вещиците и вампирите трябва да странят едни от други. Паството не останало доволно, след като не разгадало докрай силата на Стивън Проктър, затова наредили на Джилиан да следи Даяна. Тя нямаше да се успокои, докато не предаде ръкописа на Ашмол и самата Даяна в ръцете на Паството.

— Но тя е донесла просто една снимка. — Ем си избърса очите.

— Беше заплаха. Паството трябваше да разбере, че няма да стоя със скръстени ръце и да им позволя да пипнат Даяна.

— Сату обаче я пипна — изтъкна Ем с необичайно остър тон.

— Стига, скъпа. — Пресегнах се и покрих дланта й с моята.

— Ами относно децата? — намеси се Сара и размаха чашата си. — Вие двамата сигурни ли сте, че искате да предприемете нещо толкова рисковано?

— Стига — повторих доста по-сурово, изправих се и ударих по масата. Всички освен Матю и баба ми подскочиха от изненада. — Ако ще влизаме във война, то няма да е заради някакъв омагьосан алхимичен ръкопис, моята безопасност или правото ми да се омъжвам и да имам деца. Ще се бием за бъдещето на всички ни. — Зърнах за миг това бъдеще, но ярката картина веднага се разкъса и частите й се разбягаха в хиляди посоки. — Ако нашите деца не успеят да преминат на следващото еволюционно стъпало, то нечии други деца ще го направят. И уискито няма да ми помогне да си затворя очите и да забравя това. Никой повече няма да преминава през този ад само защото обича някого, когото не бива да обича. Аз няма да го позволя.

Баба ми бавно, но сладко ми се усмихна. „Браво, моето момиче. Каза го като истинска Бишъп.“

— Не очакваме от никого да се бие на наша страна. Но разберете едно: нашата армия има един генерал. Матю. Ако не ви харесва, не се записвайте в нея.

Старият часовник в предния коридор удари полунощ.

Сара погледна към Ем.

— Е, скъпа? Ще застанем ли до Даяна в армията на Матю, или ще оставим дявола да победи?