Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Тай-пан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тай-пан

Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:

Джеймс Клавел е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на „Модърн Лайбръри. Романът му „Търговска къща е част от така наречената азиатска сага заедно е„Шогун, „Тай-пан и „Цар плъх. Много бързо Струан бе научил, че парите са сила...Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината никога не успя. Не само богатство - богатството като самоцел е непристойно...Наистина ли е голямо нещастие, зачуди се Струан, да загубя прекрасна съпруга и три сладки дечица?
1 ... 234 235 236 237 238 239 240 241 242 ... 320
Перейти на страницу:

— Запомни, тате — той те измами със среброто, с компанията си, с женитбата. Тес е твоята слабост — избухна Горт. — Той го знае и ти беше измамен с нея като корабокрушенски фар, който те води към катастрофа.

— Не, не. Знам какво правя — отвърна Брок, като се мъчеше да не повишава тон, но вените на слепоочията му се бяха издули като възлите на камшик. — И съм те предупредил. Не се занимавай сам с тоя дявол. Ще ти откъсне топките и ще ти ги натика в гърлото. Добре го познавам!

— Да, наистина, татко! — Горт можеше да подуши старостта на баща си и за първи път наистина разбра, че ще може да го победи, ако се изправят като мъж срещу мъж. — Така че се махни от пътя ми и остави мъжете да гледат мъжката работа, да му се не види!

Брок скочи на крака и събори стола. Горт беше се изправил и чакаше баща му да посегне към ножа, като знаеше, че отсега нататък завинаги може да си позволи да чака, защото му бе разбрал мярката.

Брок ясно осъзна, че това е последната му възможност да овладее Горт. Ако не посегнеше към ножа, бе загубен. Ако посегнеше, трябваше да убие Горт. Знаеше, че ще може — но само с хитрост, вече не само със сила. Горт е твоят син, твоят най-голям син. Той не е враг, каза си той.

— Не си прав — каза той, като задуши желанието си да убива. — Не си прав нито за себе си, нито за мен. Не е така. Не, пусто да остане. За последен път те предупреждавам, че ако го преследваш, ще се срещнеш със Създателя си.

Горт усети тръпката на победителя.

— Само джос може да ни измъкне от тая каша. — Той изрита стола, който му бе препречил пътя. — Слизам на брега.

Брок остана сам. Допи халбата си, още една, после още. Лайза отвори вратата, но той не я забеляза и тя го остави да пие, отиде да си легне и се помоли бракът да се окаже щастлив. И за мъжа си.

Горт слезе на брега. Отиде в заведението на мисис Фордъринджил.

— Не искам да имам вземане-даване с вас, мистър Брок — каза тя. — Последното момиче бе жестоко наранено.

— Че какво значение има една маймуна за тебе, стара вещице? Ето! — Горт хвърли двадесет златни суверена на масата. — Ето още толкова да си държиш устата затворена.

Тя му даде едно младо момиче Хака и стаичка далеч в дъното на къщата.

Горт изтормози момичето, жестоко я преби и я остави умираща.

На следващия ден отплува за Макао на „Уайт уич“, четиридесет мили на югозапад. Всички от семейство Брок бяха на борда, освен самият Брок. Кълъм също стоеше на квартердека. Ръката му бе свързана с ръката на Тес.

Тридесет и втора глава

Пет дена по-късно се състояха надбягванията. През това време бяха положени основите на новия град. Следвайки примера на „Ноубъл хаус“, търговците бяха впрегнали всички усилия и умения на Тай Пинг Шан в изкопни работи, пренасяне и строителство. Търговците изляха в земята цялото сребро, което Лонгстаф им беше дал. Тухларите от Макао и дърводелците от Квантунг — всички онези, които се занимаваха със строителството на къщи, кантори и пристани — започнаха да работят денонощно, за да удовлетворят трескавата потребност на търговците да завладеят пустошта. Цените на работната ръка растяха. Кулитата започнаха да не достигат — само „Ноубъл хаус“ беше наела три хиляди зидари, строители и майстори от всякакъв вид, — въпреки че с всеки прилив пристигаха все повече работници. Те бързо намираха добре платена работа. Тай Пинг Шан се разрасна още повече. Бреговата ивица около Глесинг пойнт пулсираше от енергия.

Денят на конните състезания отбеляза четиринадесетия ден, откакто Струан и Мей-мей бяха напуснали къщата в Хепи вели, за да се преместят на борда на „Рестинг клауд“.

— Не изглеждаш добре, мила — каза Струан. — По-добре днес остани в леглото.

— Мисля, че ще го направя — отвърна тя. Не бе мигнала през нощта и главата, вратът и гърбът бяха започнали да я болят. — Нищо ми няма, не се безпокой. Ти изглеждаш страхотно.

— Благодаря — отвърна Струан. Беше облякъл новите дрехи, поръчани в чест на състезанието: тъмнозелен жакет за езда от най-лека и фина вълна, бели спортни панталони с баста, пъхнати в полуботите, жилетка от бледожълт кашмир, зелена връзка.

Мей-мей размърда рамене да отпусне болката и А Сам нагласи възглавниците да й бъде по-удобно.

— Просто летни неразположения. Пратих да повикат лекаря. Ще ходиш ли на брега?

1 ... 234 235 236 237 238 239 240 241 242 ... 320
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)