Тай-пан

Струан отново надяна шапката на кули на главата на Аристотел и го изтегли зад платнището на палатката.

— Какво, по дяволите, правите тук? — прошепна той.

— Трябваше да гледам състезанията, за бога — отвърна Куанс, като намести шапката така, че плитката да пада на гърба му, — и исках да говоря с вас.

— Сега не е моментът! Морийн е някъде в тълпата.

Куанс пребледня.

— Бог да ми е на помощ!

— Аха, макар че не виждам защо трябва да го прави. Изчезвайте, докато сте цял. Чух, че си е запазила място на кораб за родината за другата седмица. Ако заподозре нещо — е, вие сам ще сте си виновен!

— Само първата гара, тай-пан? — умоляваше Куанс. — Моля ви! Освен това имам сведения за вас.

— Какви?

За огромна изненада на Струан, Куанс му разказа как Горт бе постъпил с проститутката.

— Кошмарно! Горкото момиче едва диша. Горт е луд, тай-пан. Луд.

— Известете ме, ако момичето умре. Тогава ще… е, ще трябва да помисля какво да се направи. Благодаря ви, Аристотел. По-добре изчезвайте, докато можете.

— Само първата гара? Моля ви, в Божието име! Вие не знаете какво означава това за клетия стар човек.

Струан се огледа. Шиваун упорито не им обръщаше внимание. После забеляза Глесинг, който минаваше наблизо.

— Капитане!

Когато Глесинг позна Куанс, очите му щяха да изскочат.

— По дяволите! Мислех, че сте далеч в морето!

— Бихте ли ми направили една услуга? — запита бързо Струан. — Мисис Куанс е някъде до поста. Бихте ли помогнали на Аристотел да не се забърка в нещо и да не й се изпречи на пътя? По-добре го заведете ей там. — Струан посочи към мястото, където кръжаха китайците. — Нека види първата гара, а после го отведете.

— Разбира се. Мили боже, Аристотел, радвам се да ви видя — каза Глесинг, после се обърна към Струан. — Имате ли новини от Кълъм? Ужасно се тревожа за мис Синклер.

— Не. Но казах на Кълъм да я посети веднага щом пристигне. Всеки момент ще разберем. Сигурен съм, че е добре.

— Надявам се. А къде да заведа Аристотел след състезанието?

— У мисис Фордъринджил.

— Пусто да остане! Как е там, Аристотел? — попита Глесинг, като любопитството удържа връх.

— Ужасяващо, моето момче, крайно ужасяващо. — Куанс го сграбчи за ръката и гласът му стана дрезгав. — Не можеш да мигнеш, а храната е отвратителна. Нищо, освен буламач за закуска, обяд, следобеден чай, вечеря. Бихте ли ми услужили с няколко гвинеи, тай-пан?

Струан изпръхтя и се отдалечи.

— Какво значи буламач, Аристотел?

— Ами… нещо като овесена каша.

Струан се върна при Шиваун.

— Ваш приятел ли е, тай-пан?

— Не е полезно да забелязваш някои приятели, Шиваун.

Тя леко го перна с ветрилото си по ръката.

— Никога не трябва да ми напомняте за полезните неща, Дърк. Липсвахте ми — нежно добави тя.

— Така ли? — отвърна той, като осъзна, че би било лесно и разумно да се ожени за Шиваун. Но бе невъзможно. Заради Мей-мей. — Защо искате да ви рисуват гола? — попита внезапно той и от проблясъка в очите й разбра, че попадението беше точно.