Тай-пан

— Моля?

— Струва ми се, че те имат някаква кавалерия. Заемете от тях няколко коня. Да речем, бихте могъл да организирате първите бягания следващата събота.

— Бих могъл?

— Аха. Съботата е добър ден за конни състезания. А пък и Индия е по-близо до Австралия. Ще ви изпратя с първия възможен кораб.

— Ще ме изпратите?

Струан се усмихна.

— Аха. — Той подаде обратно късчето хартия. — Петстотин е премия върху първата ви годишна заплата, мистър Блоър, която се състои от петстотин годишно. Останалото е награден фонд за първите четири или пет надбягвания. Бих предложил осем гари, по пет коня във всяка, всяка втора събота.

— Бог да ви благослови, мистър Струан.

Струан остана сам. Драсна клечка кибрит и загледа как писмото гори. Стри пепелта на прах и слезе долу. Мей-мей още лежеше в леглото, но току-що й бяха направили тоалета и изглеждаше прекрасно.

— Айейа, тай-пан — каза Мей-мей. Тя бързо го целуна и продължи да си вее с ветрилото. — Щастлива съм, че се върна. Искам да ми купиш малко парче земя, защото искам да започна един бизнес.

— Какъв бизнес? — запита той, леко раздразнен от безцеремонното посрещане, но същевременно доволен, че тя бе приела заминаването и завръщането му, без да пита и без да прави скандал.

— Ще видиш. Но искам няколко таела, за да започна. Плащам десет процента лихва, което много добре. Сто таела. Ти ще бъдеш неизвестен съдружник.

Той протегна ръка и я постави на гръдта й.

— Като говорим за партньорство…

Тя отстрани ръката му.

— Бизнес преди тия работи. Ще ми купиш земя и дадеш пари?

— Тия работи преди бизнес!

— Айейа, в тая жега? — рече тя със смях. — Много е лошо да се напрягаш в тая горещина — ризата вече лепне по гърба ти. Е, все пак, ела.

Тя послушно се запъти към вратата на спалнята си, но той я спря.

— Само те дразнех. Как се чувстваш? Бебето безпокои ли те?

— Разбира се, че не. Аз съм много примерна майка и ям само много специални храни, за да създам много хубав син. И мисля войнствени мисли да бъде смел като тай-пан.

— Колко таела искаш?

— Сто, вече ти казах. Да не си глух? Много си особен днес, тай-пан. Да. Определено много особен. Да не си болен? Лоши новини? Или просто си уморен?

— Просто съм уморен. Сто таела, хубаво. Какъв е „бизнесът“?

Тя развълнувано плесна с ръце и седна на масата.

— О, ще видиш. Много мислих, откакто замина. Какво правя за теб? Любим се и се грижа за теб — и двете много хубави неща, разбира се, но не е достатъчно. Така че сега ще печеля таели за теб и за стари години. — Тя отново се засмя и той се зарадва на смеха й. — Но само от варварите. Ще натрупам състояния — о, ще разбереш колко съм умница.

— Не се казва така.

— Разбираш много добре какво искам да кажа. — Тя го прегърна.

— Искаш ли да се любим сега?

— След час има търг за земя.

— Вярно. Тогава по-добре ти си промени дрехата и бързай на там. Мъничък участък на Куинс роуд. Но плащам наем не повече от десет таела годишно. Донесе ли ми подарък?

— Какво?

— Ами, има такъв един хубав обичай — каза тя с невинен поглед. — Когато един мъж замине някъде, да носи на жена подарък. Нефрит. Такива нещица.