Тай-пан

— Казвам ти, татко, че това е грешка — говореше Горт в голямата каюта, като бе понижил глас. — Ужасна грешка!

Брок стовари халбата си на масата и бирата плисна върху нея и на пода.

— Това е моето решение, Горт, и стига за това. Те ще се оженят през септември.

— Освен това беше грешка, че не наддавахме за хълма. Тоя дявол още веднъж се оказа по-добър от нас, пусто да остане.

— Размърдай си мозъка, Горт! — изсъска Брок. — Ако бяхме направили това, младият Кълъм щеше да се увери, че Тес невинно споделя с мен каквото трябва и каквото не трябва. Хълмчето не е важно. Може да дойде време, когато ще каже нещо за Дърк, което ще го съсипе, и това е, което искам да знам, нищо повече. — Брок се презираше за това, че слушаше Тес и я използваше, без тя да знае, да шпионира Кълъм и като оръдие срещу Дърк Струан. Но още повече ненавиждаше Горт и повече от всякога не му вярваше. Защото разбираше, че Горт е прав. Но той искаше щастието на Тес повече от всичко и това разбиране го правеше опасен. Сега плодът на проклетото лоно на Струан щеше да се съедини с обожаемата Тес.

— Заклевам се в Бога, че ще убия Кълъм, ако само косъм падне от главата й — каза той със страшен глас.

— Тогава защо разреши на Кълъм да се ожени за нея толкова бързо, пусто да остане? Разбира се, че ще й причини болка и ще я използва срещу нас.

— И какво те накара да си промениш мнението, а? — присмя се Брок. — Ти беше съгласен — даже ентусиазирано — с това.

— Все още съм, но след три месеца, за бога. Това ще провали всичко.

— Защо?

— Разбира се, че ще провали всичко — отвърна той. — Когато се бях съгласил, Роб беше още жив, нали? Тогава тай-панът щеше да се оттегли това лято и да предаде ръководството на Роб, а после, след година — на Кълъм. Така щеше да стане. Да се оженят догодина щеше да е най-добре. Но сега тай-панът остава. И сега, като се съгласи сватбата да стане след три месеца, тай-панът ще ти я отнеме, ще насъска Кълъм против нас. Сега си мисля, че той никога няма да се оттегли. Определено никога, докато ти си тай-пан на „Брок и синове“.

— Той никога няма да напусне Азия, каквото и да казва на Кълъм. Или на Роб. Познавам Дърк.

— А аз познавам теб!

— Когато той се оттегли — или умре, — тогава и аз ще се оттегля.

— Тогава по-добре той да умре веднага.

— По-добре се запаси с търпение.

— Аз съм търпелив, тате. — На върха на езика на Горт бе да каже на Брок за отмъщението, което бе запланувал за Струан — чрез Кълъм на Макао. Но не го направи. Баща му се интересуваше повече от щастието на Тес, отколкото да стане тай-пан на „Ноубъл хаус“. Баща му бе загубил тъй необходимата разяждаща безскрупулност, която Струан притежаваше в степен, правеща възможно той да бъде тай-панът.