Битие [bg]

— При нормални обстоятелства нямаше да съм така груба. Нямате причини да ми се доверявате. Най-малкото би трябвало първо да поговорим. Да се преценим взаимно, като жени и майки. Но времето е много малко. Мога ли да говоря направо по същество?

— Разбира се.

Агурне посочи умната тълпа санитари, включени в мултисензорните станции.

— Навсякъде по света малки групи като тази обединяват сили в настойчиво търсене на разбиране. Те усещат, че нещо се случва. Нещо, което не може да бъде описано изцяло с думи.

Мей Лин преглътна сухо и погледна момчето, което седеше на пода и държеше сина й. Макар че не я гледаше, Хидзо долови въпроса й.

— Да… аз също го усещам. И помагам. Всъщност скоро трябва да се връщам на работа.

Агурне се усмихна с одобрение и обич, после отново се обърна към Мей Лин и продължи:

— Не мога да обясня какво точно правят, нито да твърдя, че разбирам. Знам само, че изглежда е свързано със съдбата. С неща, идеи и емоции, които могат да определят бъдещето на човечеството, ако е рекъл Аллах.

Мей Лин не знаеше какво да каже, затова я изчака да продължи.

— Знаете ли какво правят в момента много от тези групи?

Мей Лин поклати глава. Не знаеше.

— Търсят съпруга ви. И кристала, който са го видели да отнася в морето.

Знаеше го, естествено. От самото начало. Дълбоко в себе си. Всичко това можеше да е свързано единствено с проклетия {m underline}Демонски камък{m}.

— Иска ми се изобщо да не беше намирал онова ужасно нещо.

— Разбирам ви. Имате причина да сте огорчена. Но не съдете така прибързано. Не знаем каква роля ще изиграе камъкът. Едно обаче е сигурно. Съпругът ви ще е в по-голяма безопасност, ако камъкът бъде изваден от сенките. На светло.