Битие [bg]

Това беше неприятно. Някакъв таен сбор на мощен елит, печелещ предимство, като сравнява своя таен източник с пороя публична информация от Хаванския артефакт.

— Има и още по-стари легенди или смътни намеци, че магически камъни са били погребвани в гробници на владетели. И също така…

Бен Фланъри въздъхна. Не искаше да го разсейват.

— Това ли е всичко, което искахте да ни кажете? Че някои музейни експонати може някога да са проблеснали за малко, преди да бъдат обработени и направени безполезни? От думите ви останах с впечатление, че вече разполагате с нещо по-съществено.

Хайхон Мин поклати глава.

— За малко щяхме да разполагаме. Особено обещаващ екземпляр, който непрекъснато се измъква от ръцете ни. И то не само веднъж, а често, в рамките на едно поколение.

— Едно поколение? — озадачено повтори Акана. — Но…

— От толкова време подозираме, че нещо забележително, някакъв непокътнат пратеник, може да се намира в частни ръце. Издирванията ни на няколко пъти ни отведоха почти до него.

„И ако се бяхте сдобили с работещ кристал преди аз да намеря такъв в орбита — запита се Джералд, — щяхте ли да съобщите за него на света, както направихме ние?“

Хайхон продължи:

— Последното разминаване с кристала, колкото и смущаващо е да го призная, стана само преди малко повече от ден. Трийсет часа, ако трябва да съм точен. Оттогава търсим здравата. И като че ли по петите му са и други сили.

— Но… — Акана се наведе напред и опря лакти на гладката повърхност на масата. — Откъде знаете, че това не е поредният камък фетиш, кристален череп или нещо друго, изработено от човек…

— Знаем — твърдо заяви представителят на Велики Китай. — И сега съм оторизиран да ви покажа какво точно знаем.

Със сумтене и движения на ръцете Хайхон Мин извика над масата картина. Нещо като свитък или тънък документ, една-единствена страница, която се разпъна и заблестя в пикселизирани дъги, сякаш осветена от падаща под ъгъл светлина. Джералд присви очи. Ииуерът му компенсира и интерпретира.

Паметен лист. По-старо устройство за съхраняване на данни с обем десет петабайта.

Тънкият обект се зарея в синтетично 3-D над тях, след това се изглади, като се въртеше и блестеше във всеки цвят на дъгата.

— Записът попадна в ръцете ни само преди три часа. В момента пътува към Пекин, но предварително свалените данни съдържат информация, която е толкова стряскаща, че ми е наредено да я споделя с вас.

В ъгъла на паметния лист се появи малко петънце чернота. Разгъна се веднъж… два… няколко пъти… и продължи да се разраства. След това в петното се появиха блестящите точки на звезди, които се въртяха и разпръскваха и бързо се подредиха в изкуствен триизмерен космос с непознати съзвездия… обгръщащи от всички страни някакъв синьо-кафеникав свят. Свят, който със сигурност не беше Земята. Нито някой от десетките, показани от Хаванския артефакт, поне доколкото можеше да прецени Джералд.