Битие [bg]

Други са по-трудни за разбиране. Например подобното на гъсеница същество, което по време на всяко интервю се взира от кристала към всеки човек наблизо и после бълва серия пренебрежителни символи, които се превеждат като „Леле, ама че въображение имам!“

Типичен пример на болестта на Ноукс, спечелила на създанието консесусното име Бени.

— Какво очаквахте? — отбеляза М’м пор’лок, който прилича на гигантска червеникава видра, след като помогна да отведат Бени. — Цяла вечност се носим в космоса, като или спим, или се забавляваме в огромни виртуални нива дълбоко в кристалния ни съд. Можете да се изгубите насън. Или да пропуснете шанса да вкусите обективната реалност при кратката среща с жива раса.

И вие ли сте като мен? Оставате ли от думите на М’м пор’лок с впечатление за нещо неизказано?

И в по-общ план — това от полза ли е?

Разбира се, разговорите донякъде удовлетворяват любопитството ни — мъничко. Зърваме странни изкуства и вкусваме културните черти, които можем да схванем. Това дава на нашите психолози и други експерти шанс да определят модели на поведение, да съпоставят извънземните и тъй нататък. Но сериозно, какво очакват те — може би да измислят детектор на лъжата за извънземни? Някакъв начин да проверим историите, които ни разказват? Или да отделим добрите предложения на Артефакта от рекламите? От онези части, които представляват интерес единствено за вируса?

Подозрението си остава. Разнообразието на деветдесетте раси, което виждаме — дали то не е измислено по някакъв начин? Роля, овладяна след появата пред най-различни публики в продължение на десет милиона години? Куклено представление, служещо на една дългосрочна цел…