Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Спътницата ти има нужда от спокойствие — обясни тя грижовно, но категорично на пилота. Преди да затвори вратата, допълни с многозначителен поглед: — Вън има корито, където можеш да се измиеш!
Едва сега на Мат му хрумна, че падането не го е отминало, без да остави следи. Послушно се затътри навън. На мястото за миене свали маслиненозеленото си яке и фланелката със същия цвят.
Хладката вода го оживи. Обиграно посегна към снопчето листа от сапунче, които бяха окачени над коритото. Мат знаеше, че много племена използват това растение като сапун. Разтри листата и мълчаливо се намаза с кремавата субстанция, която се съдържаше във вътрешността на жилките.
Докато Мат се миеше основно, Анака се показа пред вратата и изля мръсната вода от легена. Подсмихвайки се, спря до чужденеца и каза:
— Понякога майка ми е груба, но винаги мисли доброто на всички!
Мат се усмихна:
— В това аз не се съмнява — отговори на диалекта на варварите. — И аз благодари за ваше гостоприемство. Без вас положение на Аруула бъде зле.
Анака махна смутено с ръка, сякаш помощта й беше нещо, което се разбира от само себе си. Същевременно плъзна поглед по горната част от тялото на Мат.
Пилотът не си въобразяваше кой знае какво. Междувременно беше привикнал с факта, че хората го разглеждат с любопитство, тъй като по фините си нюанси снагата му се различаваше от техните. Защото, макар че като командир от ВВС беше закален в тренировките и трябваше да бъде здрав като кремък, телосложението му носеше отпечатъка на XXI век. Атлетичната му фигура беше много по-изящно скроена, отколкото на хората от това сурово време, които бяха принудени да растат при много по-трудни условия на живот.
Анака тъкмо понечи да попита нещо, когато изведнъж погледна изненадано покрай Мат. За момент в израза на лицето й се уравновесяваха радост и възмущение, докато в последна сметка една бегла усмивка надделя над досадата.
— Не бива да идваш тук, Фрадак — укори някого нежно, ала тонът й я изобличаваше в лъжа.
На Мат му беше необходимо малко време, докато разбере за кого се отнася предупреждението. Не беше особено изненадан да види червенокосия гигант. На пазарния площад имаше само няколко жени със сплетените коси, затова не беше трудно да се отгатне, че и Анака принадлежи към групата, свързана с Фрадак.
Огненият перчем хвърли яростен поглед към Мат. Очевидно не му харесваше някакъв чужд човек да се навърта полугол около приятелката му. Мат не обърна внимание на неодобрението и равнодушно посегна към една ленена кърпа, за да се избърше. В момента наистина си имаше достатъчно други грижи, за да се занимава с фантазиите на някакъв ревнив рибар.
Фрадак очевидно сметна за своя победа факта, че чужденецът не отвърна на погледа му. Доволен, застана пред Анака и заби острието на харпуна в земята. На тъпия край на дървената дръжка все още беше набучена вълчата глава, по кървавите краища на чиято шия се събираха първите мухи.
— Убихме зверовете, които застрашаваха селото ни — заяви Фрадак с нескривана гордост. После, с пренебрежителен поглед към мнимия си съперник, допълни: — Спасихме също този мъж и спътницата му.
— Знам — отговори Анака с усмивка, — всички рибари говорят за това. — Изглежда се ласкаеше, че Фрадак е посветил победата си на нея.
Той използва благоприятния момент и постави ръце върху раменете й.
— Разбираш ли какво означава това? — попита я той съзаклятнически. — Изправихме се вкупом срещу една заплаха и победихме! Онова, което веднъж е минало добре, може пак да успее!
Мат не можеше да каже дали думите на Фрадак или докосванията му бяха онова, което накара Анака да се изчерви. Във всеки случай беше крайно време да остави двамата влюбени сами. Тъкмо взе якето си, когато от вратата излезе Рарок.
— Престани да залъгваш дъщеря ми с празни приказки — изръмжа строго вождът. — Знаеш добре, че не можеш да я вземеш за жена, така че стой по-далеч от нея, както ти заповяда съветът на селото!
— Има много мъже, които не са съгласни с решенията на старите — протестира гневно Фрадак.
Анака се опита с незабелязани движения да укроти приятеля си, но гигантът не обърна внимание на жестовете й. Предизвикателно се изправи пред вожда, когото надвишаваше с цяла глава.
Рарок никак не се уплаши от това агресивно поведение.