Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Сивокосият кимна с разбиране, после продължи бавно:
— Аз съм Рарок, вождът на нашето село. Ти ли падна от небето с тази летяща палатка?
Мат кимна.
— Аз съм Маддракс — представи се той с името, което беше получил от племето на Аруула. — Идвам от страната отвъд планините и искам да отида със спътницата си на север. Благодаря много за вашата помощ. Ако не бяхте вие, сега щяхме да сме мъртви.
— Лупите вече от няколко дни дебнат около селото ни — обясни гневно сивокосият. — Боят се от нашите харпуни. Нападат само жени и деца, които събират в гората дърва за огрев и плодове. Вашето появяване примами глутницата от леговището й, така успяхме да убием много от зверовете. Затова, бъдете ни гости. Семейството ми ще се погрижи лично за ранената ти спътница.
Вождът посочи мимоходом с жест неколцина от мъжете наблизо, които веднага се заеха да освободят Аруула от останките на планера. Тогава подкани с жест Мат да го последва.
Огнената коса и приятелите му останаха още известно време, за да набучат вълчите глави на харпуните си.
След като прехвърлиха една малка височина в края на просеката, Мат видя иззиданите от ломен камък къщи, в които живееха Рарок и неговите хора. Селището се намираше непосредствено на брега на обширно езеро, чиито води се простираха чак до линията на хоризонта.
Рарок го атакуваше с множество въпроси. Очевидно любопитството на селския старейшина силно се подклаждаше от факта, че Мат и Аруула бяха паднали от небето. Пилотът изпитваше известна трудност да даде изчерпателен отговор на Рарок. Макар че през изминалите месеци беше научил много от езика на варварите, Матю беше принуден силно да опростява нещата и непрекъснато да ги доукрасява с жестове, за да обясни всичко.
В замяна научи, че хората в този край преживяват главно от земеделие и риболов. Езерото, което се беше ширнало пред тях, заради голямото си пространство беше наречено „малкото море“. В него имаше толкова големи рибни пасажи, че около бреговете му се бяха заселили петдесет и две села, които можеха да изпращат лодките си, без да навлизат в чужд периметър.
Някои видове риба бяха твърде големи за улов с мрежи, затова трябваше да ги ловят с харпуни. Сигурното боравене с това оръжие се оказа много полезно и в борбата срещу вълците.
В края на селото завръщащите се победоносно хора бяха посрещнати от техните жени и деца, които при вида на набучените вълчи глави избухнаха в истински викове на радост. Навсякъде хората танцуваха и взаимно се потупваха по гърба. Рарок не успя да потисне една горда усмивка на победител и незабавно се разпореди Аруула да бъде занесена в дома му.
Мат придружаваше мъжете, които носеха спътницата му към голяма сграда от недялан камък и с покрив от тръстика. На входната врата ги посрещнаха две жени, които не вземаха участие в радостните танци на останалите. За момент Мат дори си помисли, че по лицата им забелязва сянка на покруса. При вида на изпадналата в безсъзнание Аруула обаче жените пристъпиха към трескава активност.
По-старата от двете — жена на име Берлит — посочи на Мат да положи Аруула на леглото в едно малко помещение. Повелителният тон, с който Берлит даваше указания и на вожда, не оставяше място за съмнение, че му е съпруга. Въпреки напредналата си възраст имаше лице с красиви черти, обрамчено от лешниковокафяви коси, сплетени в две изящно навити плитки.
Ако човек се абстрахираше от бръчките и няколкото килограма телесно тегло в повече, тогава би забелязал, че по-старата жена беше точно копие на младата. На Мат не му беше необходим кой знае какъв усет, за да разбере, че момичето е дъщеря на Берлит.
Но Анака не носеше плитки, а беше сплела косата си като на червенокосия гигант, който беше направил впечатление на Мат на просеката. За разлика от него обаче я беше завързала високо с ивица плат. Металните перли, вплетени в къдриците й, се блъскаха с тракане една в друга, когато влезе в стаята с леген в ръцете.
Мат я наблюдаваше как с парцал почисти Аруула от мръсотията. Не можеше да не се възхити от формите на Анака, които семплата ленена рокля подчертаваше още повече. Ако вече не беше свързан с Аруула, сигурно нямаше да хвърля само скрити погледи към чаровната красавица.
След като наложи влажна кърпа върху челото на изпадналата в безсъзнание, Берлит изгони от стаята Мат и дъщеря си.