Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Йорг държа кратка прощална реч, в която с прекалено възторжени думи още веднъж благодари на Мат за помощта му. Поднесе му огърлицата си, която беше направена от нокът на нарка-то, и която, затапена с восък, съдържаше малко от фосфоресциращата вода. С умилително-патетични слова даде на Мат почетната титла „Нарка-нето“ — новият закрилник на нарките.
Тогава дойде редът на Сам.
На красивото й лице се четеше нескривана тъга. Съжаляваше, че Маддракс щеше да напусне селото, винаги се бе надявала тайно, че героят от своя страна щеше да я избере за жена.
Сега трябваше да се задоволи само с още една целувка на раздяла — и да му поднесе цвете.
— Ледена роза — обясни тя тъжно. — Цъфти и през зимата.
— Благодаря — каза Мат и сложи подаръците в раницата си.
— Ще дойде ли Маддракс пак някога на гости на нарките?
Мат погледна нагоре към небето, което, сияйно и безкрайно се простираше над планините.
— Кой знае? — рече. — Може би… някога.
— При нашите огньове винаги ще има място за вас — увери ги Йорл.
— Благодаря — каза Мат.
Тогава се обърна, затегна себе си и Аруула с ремъците. Варварката измърмори недоволно и удостои делтаплана със скептичен поглед.
— И ти вярваш, че с това нещо ще можем да летим?
— Съвсем сигурен съм — отвърна Мат с намигване. — Аруула трябва мене доверява…
Заеха местата си под делтаплана, който стоеше готов на склона. От сурови талпи Мат беше издигнал нещо като ски-шанца, щом като веднъж се озовяха на нея, връщане назад нямаше…
Закачи ремъците за щангите. Аруула, която висеше пред него като малко герулче върху гърдите на майка си, тихо изруга. Варварката съвсем открито заявяваше, че този начин на летене въобще не й е по сърце. Предпочиташе гигантските скакалци и ненормално мутиралите огромни мравки…
— Сбогом! — извика Мат и махна на нарките с ръка на прощаване. Тогава двамата с Аруула заеха стартова позиция и изчакаха следващия удобен пристъп на вятъра.
— Сега! — извика Мат и той и спътницата му се затичаха се с делтаплана надолу по склона, към пропастта и се стрелнаха в студения утринен въздух.
Аруула, която здраво бе затворила очите си, нададе пронизителен писък, когато загуби почва под краката си и я задържаха единствено коланите.
— Не се страхувай! — успокои я Мат, чиито две ръце бяха върху командния трапецовиден лост и управляваше сигурно планера.
— Не се страхувам! — отвърна му обидено тя. — Аруула никога не се бои…
Мат направи лек завой, мина покрай хълма, на който стояха нарките и им махаха с ръце.
Тогава накара планера да опише по-остър завой и се спусна като хищна птица надолу, срещу далечната долина.
— Меердуу! — извика високо Аруула, но вятърът отнесе вика й.
7.
Бернд Френц
Последната жертва
Делтапланерът се плъзгаше безшумно срещу предпланината, чиито стръмни канари стърчаха над облаците мъгла като скали на чужд бряг. Матю Дракс не знаеше от колко време вече се реят сред влажните изпарения. Откакто с Аруула излетяха от някакъв алпийски връх, беше загубил всякаква представа за времето.
На някогашния пилот от ВВС му беше трудно да задържи във въздуха импровизирания летателен апарат. Низходящите ветрове непрекъснато дърпаха обвитите в груб плат крила и караха конструкцията съмнително да скърца.
С люшкане се заспускаха към долината, докато се показаха очертанията на няколко сгради. Село! Мат тъкмо щеше да въздъхне с облекчение, когато планерът попадна във въздушна яма — и започна да пада като камък!
Аруула, която висеше на конструкцията под Мат, изкрещя ужасена. На Мат му се искаше да каже нещо успокоително на спътницата си, но беше изцяло зает с опита си отново да върне апарата към планиране. Ала колкото и да дърпаше направляващите въжета, планерът се носеше надолу в свредел, точно срещу обраслата в зеленина равнина, която щеше да е твърда като бетон, ако се блъснеха в нея с такава скорост.
По челото на Мат изби студена пот от уплаха, когато осъзна безизходността на положението им. Въпреки това не се предаваше. С всички сили дърпаше въжетата, които се врязваха в дланите му. И най-сетне усилията му бяха възнаградени. Внезапно ги пое силен възходящ вятър.