Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат се обърна слисан. Другите вълци също бяха атакувани с копия. Два звяра вече лежаха на земята с изтичаща кръв, докато другите се втурнаха в дива паника да търсят спасение между дърветата. Един бягащ вълк беше улучен и с помощта на въжета му беше попречено да се измъкне.
Погледът на Мат беше насочен към спасителите му, които се приближаваха в разгънат фронт. Вероятно бяха жители на селото, което видя от въздуха малко преди това. Почти четирийсет мъже бързаха към него. Всичките имаха копия, които, без да пропуснат целта, хвърлиха срещу животните.
Въпреки че бяха ранени, зверовете продължаваха да бъдат опасни. С ръмжене се въртяха в кръг и с острите си зъби се опитваха да захапят въжетата, които им пречеха да се движат. Но ловците не им оставиха никакъв шанс. Все повече копия се забиваха в потрепващите тела — докато животът на вълците не изтече в буйните потоци кръв.
Мат се възхити от точността на нападащите мъже, защото съвсем малко копия пропуснаха целта. Накрая всички зверове лежаха на земята. Само вълкът водач се съпротивяваше, макар вече да беше прободен от безброй копия. Но най-сетне и той се стовари с хъркане на земята. Някои селяни веднага измъкнаха дълги ножове, които наподобяваха мачете. Със силни удари отделиха главата на звяра. Тъкмо приключиха кървавата си работа, когато се приближи възрастен мъж с посивели слепоочия, пред когото другите почтително отстъпиха.
Очевидно това беше предводителят им.
С мрачно изражение на лицето сивокосият се наведе, сграбчи отрязаната глава между ушите и я вдигна с мощен замах. Тържествуващо задържа кървавия трофей и изръмжа:
— Лупа са нак!
За миг мъжете наоколо вторачиха в него изпълнен със страхопочитание поглед, после заповтаряха думите му.
— Лупа са нак! Лупа са нак! — скандираха вкупом, вдигайки копията си във въздуха.
Въпреки грубоватия ритуал Мат с облекчение отбеляза, че хората от тази страна на Алпите говорят на диалект, сходен с онзи на варварите от южната страна на планините. „Лупа“ трябва да беше името на тези вълчи създания, а „са нак“ означаваше, че звярът е мъртъв. С оглед на нагорещената атмосфера сигурно беше някакво предимство да се разбере със спасителите си.
Докато Мат най-сетне намери време да прегледа по-внимателно Аруула, неколцина млади мъже започнаха да обезглавяват и останалите вълци. Естествено искаха да направят същото като предводителя си и да размахат главите във въздуха. Но тъй като имаше повече ловци, отколкото убити животни, от това се получи ужасяващо боричкане, което напомняше повече американски футбол, отколкото празник на победата.
В тези спорове особено изпъкваше един гигант. Огненочервените му коси бяха сплетени на девет дебели кичура, които при резките движения на главата му свистяха във въздуха като краищата на камшик. След като великанът раздаде няколко силни удара, заграби две глави и ги показа на другите с триумфален рев. Неколцина мъже, които носеха косите си по същия начин, го потупаха ентусиазирано по рамото и запригласяха на воя му. Очевидно бяха група здраво свързана помежду си, в която Огнената коса заемаше лидерското място.
При вида на кръвожадния танц на радостта Мат изпита тягостно чувство. От една страна, разбираше ликуването от смъртта на опасните зверове, от друга страна — не му харесваше агресивното поведение на младите мъже, които явно изпитваха удоволствие да убиват. При тези обстоятелства трябваше ли да допусне вероятността, че опиянените от победата ловци ще нападнат и него?
След като се убеди, че Аруула е само в безсъзнание, Мат сметна за уместно да влезе в контакт със спасителите си. Предпазливо върна пистолета в джоба и се изправи. Тогава отиде бавно при сивокосия, който смръщено наблюдаваше лудуването на убийците на вълците. Около вожда се бяха насъбрали неколцина мъже в напреднала възраст, които любопитно разглеждаха чужденеца, но в никакъв случай нямаха вид на враждебно настроени. Мат вдигна празните си китки в знак на мирни намерения и поздрави вожда с баналната фраза:
— Тума са фееса!
Сивокосият нададе гневен вик, който веднага накара Огнената коса и беснеещите му приятели да замръзнат на място. Тогава вождът се обърна усмихнат към Мат и го отрупа с бърз порой от думи, от които американецът не разбра почти нищо.
— Моля, не толкова бързо — помоли го Мат на наречието на варварите, — аз вашия език не говори добре.