Торбарите [bg]

— Мис Дентън — настоя гримьорът, — най-добре ще бъде да си полегнете малко. Изтощена сте.

Тя послушно го остави да я отведе до набързо приготвената съблекалня. Погледна назад през рамо, когато влизаше. Бяха измъкнали бутилките и уискито се лееше. Всички се бяха струпали около режисьора, шумно го поздравяваха, изказваха възхищението си, за да бъдат наети за следващия му филм. Вече я бяха забравили.

Затвори вратата след себе си и се опъна на походния креват. Уморено притвори очи. Трите месеца, определени за снимането на филма, се бяха проточили на пет. Пет месеца денонощни снимки, изтощение, ставане в пет сутринта, строполясване в леглото като камък в полунощ, понякога и по-късно. Пет месеца, докато всичко, вложено в сценария, се загуби в някакъв хаос от повторни снимки, корекции по сценария и чисто объркване. Пак се разтрепери и издърпа лекото вълнено одеяло върху себе си, продължавайки да потръпва. Затвори очи. Обърна се настрана, присви колене и ги обгърна с ръце. Бавно топлината на тялото й се разля около нея и тя се почувства по-добре.

Когато отвори очи, Айлин Гейлърд седеше на стола отсреща. Не бе я чула да влиза в малката стая.

— Здравей — поздрави Джени и се изправи. — Дълго ли спах?

— Около един час — усмихна се Айлин. — Беше ти нужно.

— Много ми е неловко — каза Джени. — Обикновено не постъпвам така. Но се почувствах страшно уморена.

— Мина през страшно напрежение. Но вече няма за какво да се тревожиш. Когато този филм излезе, ти ще бъдеш голяма звезда — една от най-големите.

— Надявам се — отвърна скромно Джени. Погледна към Айлин. — Когато си помисля за всичките хора, които така здраво работиха и колко много дадоха за филма, не мога да понеса мисълта, че бих могла да ги разочаровам.

— Няма. От това, което видях, ти си наистина великолепна. — Айлин се изправи и загледа Джени. — Мисля, че е хубаво да пийнеш нещо топло.

Джени се усмихна, когато видя Айлин да сваля кутията с какаото.

— Шоколад?

— Защо не? — отвърна Айлин. — Ще те ободри повече от чая. Освен това няма защо да се притесняваш за диетата. Филмът свърши.

— Слава богу — каза Джени и се изправи. — Още един обяд от извара и щях да повърна. — Тя прекоси малката стая към гардеробчето. — Най-добре да се освободя от това.

Айлин кимна. Загледа как Джени си смъкна дрехите — прозрачните копринени шалвари и ефирната блуза с елечето от синьо кадифе, бродирано със злато, представляващи костюма й от последната сцена. Огледа с одобрение фигурата на момичето и опитният й поглед остана доволен от видяното.

Сега й беше радостно, че Джонас бе пратил да я повикат. Отначало не бе така. Не искаше да се връща в Холивуд, при клюките, надпреварването за слава, придаването на важности, жалките ревности. И най-вече не искаше да се връща заради спомените си.