Торбарите [bg]

Джени я погледна въпросително.

— Заминаваш ли?

Айлин кимна.

— Връщам се на Изток, с нощния влак.

— О — пророни Джени. Остави чашата и стана. Протегна ръка на Айлин. — Благодаря за всичко, което стори. Много научих от теб.

Айлин пое ръката й.

— Отначало не ми се идваше, но сега се радвам, че дойдох.

Ръкуваха се официално.

— Надявам се пак да работим заедно — каза Джени.

Айлин тръгна към вратата. Обърна се.

— Сигурна съм в това — каза тя. — Ако ме искаш, пиши ми. Ще дойда на драго сърце.

Само след миг вратата пак се отвори и Ал Петрочели, отговорникът по рекламата, надникна. Зад него нахлу порой музика.

— Хайде, идвай — каза той. — Тържеството е в разгара си. Корд ни изпрати оркестър.

Тя остави цигарата.

— Само за минутка — каза тя и се обърна към огледалото, да си оправи косата.

Той я погледна.

— Няма да дойдеш така? — запита недоумяващо той.

— Защо не? Филмът свърши.

Той влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Но, скъпа Джени, опитай се да разбереш. Има представители на „Лайф“. Ще отразяват тържеството. Какво ще си помислят читателите им, ако звездата на най-големия филм, който сме направили от десет години, е облечена в обикновен чер пуловер и панталони? Трябва да им дадем да видят повече.

— Няма да облека вече този костюм — настоя упорито Джени.

— Моля ти се, мила. Обещах им малко поразголена красота.

— Щом това искат, дайте им снимки от филма.

— Сега не е време за капризи — заяви Ал. — Слушай, досега беше послушно момиче. Хайде. Само този път, моля те.

— Всичко е наред, Ал — долетя зад него гласът на Бонър. — Ако Джени не иска да се преоблече, няма защо да го прави. — На лицето му грееше приятната грозна усмивка, когато влезе в малката съблекалня. — Всъщност — продължи той — мисля, че за читателите на „Лайф“ това би било приятна промяна.

Ал го погледна.

— Добре, щом смятате така, мистър Бонър — примири се той.

Бонър се обърна към нея все така усмихнат.

— Е, ето че сполучи.

Тя не му отговори, само продължи да го гледа.

— Мислих за теб — каза той, приковал очи в лицето й. — Сега ти си голяма звезда.

Тя не каза нищо.

— „Грешницата“ ще бъде недостижим филм.

— Не съм мислила за това — призна тя.

— Разбира се. Нито ти, нито Джонас — засмя се Бонър. — Защо ви е? Не ви е това работата. То е моя грижа. Джонас е човек на настроенията. Иска ли да направи филм, прави филм. Но могат да минат осем години, преди да се захване с нов.