![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Лиет продължи работата си, каквато и да беше тя. Безкрилият отсъства дълго време. Тиан се бореше с желанието отново да запищи, докато желето се плъзгаше върху кожата й. Струваше й се, че малки вендузи бавно пълзят по нея.
Най-сетне вратата се отвори. Рил държеше Гилаелит над лакътя. Редом до лиринкса стопанинът на Нириандиол изглеждаше особено крехък. Двамата поеха между редиците, доближавайки Тиан. Нейното сърце ускори туптежа си. Какво се бе опитвал да й каже Гилаелит, преди да бъде отвлечен?
— Тиан! — Гилаелит залитна и се подпря на схематизатора. — Значи все пак са те заловили.
— Аз сама дойдох да те потърся. Глупачка съм, нали?
Той я докосна по бузата. От него този жест се равняваше на много повече от прегръдка.
— Защо не се възползва от възможността си да избягаш?
На това тя не можеше да отговори.
— Какво ти причиняват, Гилаелит? — тихо попита тя. Очакваше да чуе история, не по-противна от нейната собствена.
— Нищо. Прекалено ценен съм за тях.
— За какво?
— Изгубили са нещо в Голямата сълзевина и аз трябва да им помогна да го открият.
— Недей! Повярвай ми, горчиво ще съжаляваш, че си им помогнал.
— Не е трябвало да идваш, Тиан…
— Ти беше започнал да ми казваш нещо за недъга ми.
— Иска ми се да не бях го споменавал — мрачно каза той. — Не мога да ти помогна. Напразно си се предала във вражеските ръце.
— Трябва да зная, Гилаелит.
— Така да бъде, макар че няма да ти е от полза. Далеч, отвъд морето, живее велик мистик, отдал живота си на целителните Изкуства. Помислих си, че той може да е в състояние да ти помогне…
— На каква цена?
— Седем години служба.
— Би си струвало.
— Би зависило какъв господар е — вметна Рил, стоящ малко по-назад. — И каква по-точно е службата.
— Не може да е по-лоша от това, което вие изисквате от мен, без да предоставяте възнаграждение.
— Би могло да бъде много по-лошо.
— Това вече няма значение — намеси се Гилаелит. — Нито ти, нито аз някога ще имаме възможността да се срещнем с него.
Той беше достатъчно висок, за да погледне надолу към повърхността на схематизатора. Тиан видя, че тетрархът се е загледал в голите й гърди, само отчасти прикрити от желеподобието. Това я раздразни — дори и в такъв момент Гилаелит се отдаваше на плътското. Копнежът в очите му бе едновременно жалък и мъчителен за гледане. Той буквално се тресеше от желание. Нима наистина тя му бе липсвала толкова силно?
Тогава занаятчията осъзна, с невероятно огорчение, че той изобщо не се интересуваше от гърдите й. Интересът му бе насочен към амплимета, него копнееше да има.
Дори и докато Рил го отвеждаше, Гилаелит не спря да обръща глава.
Двадесет и осем
Юлия се събуди с главоболие и остро усещане за загуба. По някакъв начин краткият досег с брат й бе влошил нещата. Тя беше убедена, че действително се е докоснала до него, а не просто насън. Дребната жена се доверяваше на инстинктите си. Мюли беше някъде там. Двамата щяха да се съберат отново.
През целия ден тя обхождаше екотливите коридори на Ненифър, прикрила ноздри и уши. Чувствителността й бе особено изострена на това място.
Никой не й обръщаше внимание и нито веднъж не я спря. Мишленцето, както презрително я наричаше Гор, не ги притесняваше.
Юлия харесваше това прозвище. Мишките знаеха как да се крият и да пазят тайните си. А тайната за Мюли й бе особено скъпа. Брат й бе жив и я търсеше. И освен това притежаваше нейния талант на перцептор. Това я радваше. Тя бе искала Мюли да бъде точно като нея. Неговата липса на свръхчувствителност нарушаваше пълното равновесие, но пък представляваше мъничка утеха за страданията, които бе изпитвала през целия си живот.
Тя не можа да открие скрутатора или Иризис, макар и двамата все още да се намираха тук. Щеше да узнае, ако си бяха отишли. Мисълта за заминаването на Ксервиш Флид я изпълваше с ужас — и не само заради скрутаторите от Съвета, които щяха да я използват и впоследствие захвърлят. Оставането тук означаваше, че тя няма да е в състояние да потърси Мюли. Тя бе преровила целия обхват на решетъчния си модел, но не бе открила и следа от него. Това означаваше, че брат й се намира някъде далеч. Само Флид и Иризис можеха да я отведат там.
Вечерта, докато продължаваше да кръстосва коридорите, на един хвърлей от нея членовете на Съвета се отправяха към трапезарията си, за да вечерят. Юлия чу скрутатор Хали да произнася името на Иризис, сетне вратата се затръшна.