Тетрарх [bg]

Минаха няколко часа, преди Рил да отнесе Тиан на друго място, на голямо разстояние сред виещи се тунели, от което тя окончателно изгуби ориентация, макар да се стараеше да запомни последователността от завои. Все още таеше слаба надежда, че един ден ще й се отвори възможност да избяга.

Помещението, в което лиринксът я отведе, бе мрачно, влажно, дълго и широко, изпълнено със земна миризма. Из него се стелеха ивици мъгла, сред които привикналият поглед на Тиан скоро различи редици предмети. Те извикваха в съзнанието й асоциации с механичните приспособления в завода, само че тези изглеждаха естествено отгледани от съчетанието на кора, клони, листа, кости, черупки и рогово вещество. Всички се отличаваха по големина, цвят и форма.

По гърба й полазиха тръпки.

— Какви са тези неща?

Рил я понесе по продължение на една редица, до предпоследното съоръжение — висок до брадичката й куб, изграден от напомняща дърво кожа, покрита с неравности. По страните му се простираха последователности, напомнящи листни жилки и гъбни ламели. Слаб лютив аромат прикриваше друг, по-неприятен.

— Седни. — Рил я остави на пода и се приведе над куба.

Тиан се опита да проследи действията му. Изглежда безкрилият бе свалил някакъв капак и проверяваше съдържанието на куба. Разнесе се заплашително бълбукане.

От тъмно отверстие в другия край на помещението се разнесе съскане. Облак мъгла се понесе към куба.