Тетрарх [bg]

Само че какво можеше да стори тя, след като дори скрутаторът не бе могъл да помогне на Иризис?

Дребната жена прекара около час под масата. И това място също бе подходящо за арена на вътрешните й тревоги. Смееше ли да опита? Не. Да. Не.

От пукнатина между стената и пода изникна мишка и се стрелна сред столовете, за да се заеме с разчистването на трошиците. От тях нямаше много, тъй като масата не бе използвана от закуска насам. Юлия се усмихна и бръкна в джоба си, където си бе оставила къшей хляб. Тя не обичаше да яде по много наведнъж. Предпочиташе да се храни из деня.

Юлия отчупи парченце и го подметна. Мишлето изплашено се стрелна далеч, сетне се промъкна и погълна късчето, за да избяга отново. Жената й подхвърли друго парче, този път по-близо. Сега мишката не избяга след изяждането. А Юлия протегна ръка, в която имаше по-голям къс.

Животинчето прояви по-голяма предпазливост. Подуши въздуха, без да откъсва от Юлия розовите си очи. Дребната жена одобри това недоверие. С потрепващи мустаци мишокът се стрелна напред, грабна парчето и притича да се скрие зад крака на един стол.

Много бавно Юлия протегна ръка, стиснала поредно парче между палец и показалец. В килията си често бе наблюдавала мишките и се бе сприятелявала с тях. Можеше да види, че този мишок е млад. Една по-възрастна мишка щеше да бъде по-внимателна.

Жената направи справка с модела си, но, естествено, мишката не се появи вътре. Животните много рядко получаваха прояви там. Единствено лиринксите — макар че Юлия не ги смяташе за животни — нилатлът и онези плътоформирани чудовища в ледените куполи.

Дребни нокти се впиха в пръстите й, болезнено. Юлия с мъка сдържа реакцията си. Мишлето се бе покатерило върху ръката й и гризеше от къса. Същевременно се опитваше и да го измъкне измежду пръстите й с помощта на предните си лапи. Дребната жена задържа парчето за още миг, сетне го освободи. Животинката погълна цялото парче и приседна в ръката й, загледана в лицето й, потрепваща с муцуна.

Какво искаш, мишчице? Още хляб? Тогава ще трябва да ми се довериш. Юлия бавно повдигна ръка, докато създанието не се озова на нивото на лицето й. Задните му крака се напрегнаха, но мишокът не скочи. Жената сбърчи нос, а мишлето повтори мимиката — сигурно я харесваше.

— Имам малко хляб в джоба си — тихо каза тя. — Искаш ли го?

Юлия започна да отпуска ръка към джоба си, докато не я остави пред него. Мишката подуши тъканта, допряла муцунка. Жената повдигна покривалото му, а животинчето се стрелна вътре. Юлия остана неподвижна, за да не го изплаши. Много й допадаше шумоленето на създанието.

От това самата тя почерпи храброст. Щом мишката се бе осмелила по такъв начин, може би самата тя също щеше да успее да го стори.