Тетрарх [bg]

Женската, разпознавайки Тиан, избухна в смях.

— Какво й е?

— Наранила си е гръбнака.

Усмивката изчезна. Лиет огледа Тиан, сетне отдръпна Рил настрани и бързо започна да му говори нещо. По лицето на безкрилия занаятчията можа да разбере, че той е притеснен. Разговорът продължи няколко минути, след което Лиет започна да я съблича.

Една ръка се оказа достатъчна, за да я държи, докато другата умело разкопча палтото и ризата. Скоро ботушите, панталоните и бельото също бяха свалени.

Женската я огледа.

— Какви бледи и безпомощни създания сте без дрехи. Да я поставям ли?

— И бързо!

Рил все така изглеждаше неспокоен.

Хванала Тиан в ръката си, женската я отнесе до куба и започна да я потапя. Неподвижните крака на занаятчията се залюляха, преди да потънат. Гъстата течност приличаше на течна кора. Жълто-кафява, хладна и напомняща желе на допир, тя бавно започна да обгръща Тиан. Лютивата миризма се усили, последвана от неприятната воня. Субстанцията бе ужасна на допир, хлъзгава и същевременно лепкава. По кожата на младата жена плъзнаха тръпки.

— Какво правите? — кресна тя. — Какво е това устройство?

— Схематизатор — каза Рил, докато окачваше амплимета на врата й и го спускаше ниско между гърдите й.

— То ще те схематизира — добави Лиет, зъбесто усмихната.

— Не! — изпищя занаятчията. И не спря да пищи, докато схематизаторът до нея не започна да се тресе.

Срещу себе си Тиан зърна око. Две очи. Друга жена, не по-възрастна от нея самата. Очите се разшириха, сетне жената също започна да пищи, по-гръмко и по-пронизително от Тиан. Същото се случи и от дясната й страна.

Скоро цялото помещение се изпълни с крясъци. Схематизаторите изглежда бяха чувствителни към звука, защото започнаха да се тресат яростно.

Рил притича до Тиан и се вкопчи в голите й рамене, за да я разтърси.

Тя млъкна, но тъй като останалите жени продължиха, занаятчията се самозарази от примера им.

— Какво ще правим? — изкрещя Рил.

Лиет извика нещо в отговор, само че суматохата бе прекалено голяма. Женската изтича и се върна с кофа, чието съдържание се поклащаше тежко. С помощта на черпак Лиет насипа част от съдържанието между зъбите на жената в края на редицата. Тя се задави и спря да крещи. Главата й увисна встрани. Процедурата бе повторена и с останалите жени — чак до Тиан.

Помещението отново бе утихнало. Лиет и занаятчията останаха загледани една в друга.

— Искам да видя Гилаелит — каза накрая Тиан. — Освен ако той също не бива схематизиран.

— Той е мъжки! — презрително изфуча Лиет.

— Женските са по-подходящи за схематизиране — обясни Рил. — Много рядко намираме подходящ мъж. Ако го доведа, ще ни сътрудничиш ли?

— Да — отвърна тя. За момента.