Тетрарх [bg]

Занаятчията стисна кристалния жезъл, макар да осъзнаваше, че това е безполезно. Гилаелит не я бе научил как да го презарежда от полето. Нов блясък, сетне сянката се отдалечи. Тиан се отдръпна назад към храсталаците. Лиринкското обоняние не беше чак толкова остро, но от такова разстояние пак бе възможно да бъде надушена.

Тиан остана неподвижна дълго време, оглеждаща се напрегнато, ала не долови други признаци на живот. Близо до полунощ, доколкото можа да прецени по луната, младата жена се обърна назад. Промяната в позицията й скоро остави нощното светило под стената. Занаятчията се наруга мислено, задето не бе преценила това затруднение.

Използвайки звездите като ориентир, тя пое на изток, като цяло опипом, и откри някаква пътека. Скоро отново се озова близо до стената. Продължила по ръба на разчистената зона, младата жена се натъкна на широк път. От дясната й страна залязващата луна се процеждаше през зарешетената порта на Снизорт. С нарастващо опасение Тиан продължи и се сблъска с едра фигура, застанала мълчаливо в мрака. Силуетът се раздвижи, под лунната светлина блеснаха зъби и очи. Същото сияние подчерта липсата на криле.

— Знаех си, че един ден ще донесеш кристала си обратно, Тиан — каза Рил.

Тя веднага насочи тетрапода встрани, но лиринксът реагира още по-бързо, препъвайки един от механичните крака. Тетраподът полетя към земята. С болезнено ударена глава, Тиан остана да лежи неподвижно. Знаеше, че нищо не може да стори.

— Защо си в тази машина? — попита той, докато приклякваше до нея.

— Гръбнакът ми пострада. Останах саката за цял живот.

Гребенът на Рил засия в розово, докато той изправяше тетрапода.

— Съчувствам ти.

Ноктестата му ръка стисна китката й. Рил доближи едрата си глава към нея.

— Какво ще правиш с мен? — дрезгаво попита тя.

— Още не зная.

— Гилаелит тук ли е?

— Онзи, заради когото ти бе прекосила света, за да се чифтосате?

Той все още успяваше да я накара да изпитва срам.

— Не, не беше той.

Рил изглеждаше изключително озадачен.

— Другият мъж не е поискал да се чифтоса с теб?

Логика или налучкване?

— Той ме предаде — с горчилка каза Тиан.

— Съжалявам.

Тя знаеше, че лиринксът казва истината. Рил не лъжеше, макар, когато ситуацията го налагаше, да не се свенеше да изразява подвеждащи твърдения.

— Гилаелит? — повтори тя.

— Да, тетрархът е тук.

— Тетрархът?

— Не го ли наричате така?