Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Второ, вариациите между институциите в човешките общества могат да бъдат планирани и обмислени, а не произволни. Хайек категорично оспорва идеята, че човешките общества съзнателно проектират институции, която открива в самоувереността на следдекартовия рационализъм. Той твърди, че основната част от информацията в обществата има местен характер и следователно не може да бъде разбрана от централизирани човешки представители. Слабостта на аргумента на Хайек е, че хората успешно проектират институции през цялото време на всички нива на обществото. Той не харесва низходящото централизирано социално инженерство от страна на държавите, но е готов да приеме възходящите децентрализирани институционални нововъведения, които в не по–малка степен са продукт на човешко проектиране. Макар широкомащабното проектиране да работи по–рядко от това с по–малки мащаби, то все пак работи периодично. Хората рядко могат да планират поради непредвидени последствия и липсваща информация, но фактът, че могат да планират, означава, че е по–вероятно създадените от тях варианти на институционални форми да произведат решения за адаптация, отколкото чистата случайност. Но Хайек е прав, че институционалната еволюция не зависи от способността на хората да проектират успешни институции; случайните промени и принципът на подбор могат сами по себе си да произведат адаптивен еволюционен резултат.
Третата разлика между политическото развитие и биологичната еволюция е, че избраните характеристики – в единия случай институции, а в другия гени – се предават културно, а не генетично. Това представлява едновременно предимство и недостатък по отношение на адаптивността на системата. Културните характеристики като норми, обичаи, закони, убеждения или ценности могат поне на теория да се променят в движение в рамките на едно поколение, както в случая с разпространението на исляма през VII в. или с ограмотяването на датското селячество през XVI в. От друга страна, хората са склонни да придават вътрешноприсъща стойност на институциите и породилите ги ментални модели, което води до дългосрочното запазване на институциите. За разлика от това биологичният организъм не овеществява и не се прекланя пред собствените си гени; ако те не му позволяват да оцелява и да се възпроизвежда, принципът на естествения подбор безмилостно ги елиминира. По тази причина институционалната еволюция може да бъде както по–бърза, така и по–бавна от биологичната.
За разлика от биологичната еволюция, институциите могат да се разпространяват чрез копиране. Някои общества с по–слаби институции биват завладявани или елиминирани от по–силни, но в други случаи те могат да възприемат институциите на своите противници в процес, наречен „отбранителна модернизация". По време на шогуната на Токугава в Япония от XVII до XIX в. феодалните владетели, които управляват страната, знаят за съществуването на огнестрелните оръжия благодарение на контактите си с португалски и други пътешественици. Те обаче сключват нещо като дългосрочно споразумение за контрол над въоръженията, с което се договарят да не използват огнестрелни оръжия помежду си, защото не искат да се откажат от своята традиционна форма на воюване с мечове и стрелба с лък. Но когато през 1853 г. комодор Матю Пери се появява със своите „черни кораби" в Токийския залив, управляващият елит разбира, че трябва да сложат точка на това споразумение и да се снабдят с притежаваната от американците военна технология, ако не искат да се превърнат в западна колония като Китай. След реставрацията Мейджи през 1868 г. Япония въвежда не само огнестрелните оръжия, но и нова форма на управление, централизирана бюрокрация, нова образователна система, както и множество други институции, заети от Европа и Съединените щати.
Биологичната еволюция е едновременно видова и обща. Видова еволюция е тази, при която видовете се адаптират към конкретна среда и се диференцират като в случая с известните Дарвинови чинки[209]. Обща еволюция е тази, при която успешни категории организми се размножават в даден хабитат. Ето защо се наблюдават големи общи преходи от едноклетъчни към многоклетъчни организми, от безполово към полово размножаване, от динозаври към бозайници и т.н. Същото се отнася и за политическото развитие. Когато поведенчески съвременните хора напускат Африка преди около петдесет хиляди години и се разпространяват по целия свят, те се адаптират към различните околни среди, в които попадат, и развиват различни езици, култури и институции. Същевременно някои общества постигат форми на социална организация, които им осигуряват големи предимства и по този начин осъществяват общ преход от групови и племенни към общества на държавно ниво. Сред обществата на държавно ниво тези, които успяват да се организират по–ефективно, побеждават или поглъщат по–неефективните и по този начин разпространяват своята собствена форма на социална организация. По този начин едновременно възникват диференциация и конвергенция на политическите институции.