Произход на политическия ред [bg]

За разлика от биологичната еволюция, институциите могат да се разпространяват чрез копиране. Някои общества с по–слаби институции биват завладявани или елиминирани от по–силни, но в други случаи те могат да възприемат институциите на своите противници в процес, наречен „отбранителна модернизация". По време на шогуната на Токугава в Япония от XVII до XIX в. феодалните владетели, които управляват страната, знаят за съществуването на огнестрелните оръжия благодарение на контактите си с португалски и други пътешественици. Те обаче сключват нещо като дългосрочно споразумение за контрол над въоръженията, с което се договарят да не използват огнестрелни оръжия помежду си, защото не искат да се откажат от своята традиционна форма на воюване с мечове и стрелба с лък. Но когато през 1853 г. комодор Матю Пери се появява със своите „черни кораби" в Токийския залив, управляващият елит разбира, че трябва да сложат точка на това споразумение и да се снабдят с притежаваната от американците военна технология, ако не искат да се превърнат в западна колония като Китай. След реставрацията Мейджи през 1868 г. Япония въвежда не само огнестрелните оръжия, но и нова форма на управление, централизирана бюрокрация, нова образователна система, както и множество други институции, заети от Европа и Съединените щати.

Биологичната еволюция е едновременно видова и обща. Видова еволюция е тази, при която видовете се адаптират към конкретна среда и се диференцират като в случая с известните Дарвинови чинки[209]. Обща еволюция е тази, при която успешни категории организми се размножават в даден хабитат. Ето защо се наблюдават големи общи преходи от едноклетъчни към многоклетъчни организми, от безполово към полово размножаване, от динозаври към бозайници и т.н. Същото се отнася и за политическото развитие. Когато поведенчески съвременните хора напускат Африка преди около петдесет хиляди години и се разпространяват по целия свят, те се адаптират към различните околни среди, в които попадат, и развиват различни езици, култури и институции. Същевременно някои общества постигат форми на социална организация, които им осигуряват големи предимства и по този начин осъществяват общ преход от групови и племенни към общества на държавно ниво. Сред обществата на държавно ниво тези, които успяват да се организират по–ефективно, побеждават или поглъщат по–неефективните и по този начин разпространяват своята собствена форма на социална организация. По този начин едновременно възникват диференциация и конвергенция на политическите институции.