Произход на политическия ред [bg]

Втората форма на политически упадък е репатримониализацията. Фаворизирането на семейството и приятелите, с които разменяме взаимни услуги, е естествена форма на социално общуване и традиционен начин на взаимодействие. Най–универсалната форма на човешко политическо взаимодействие е връзката патрон–клиент, в която лидерът разменя услуги срещу подкрепата на група последователи. На определени етапи от политическото развитие това е единствената форма на политическа организация. Но с еволюцията на институциите се въвеждат нови правила за набирането на кадри въз основа на работа или талант – изпитната система на мандарините, кръвният данък в Турция, безбрачието на католическите свещеници или съвременното законодателство, което обявява непотизма[210] извън закона. Но натискът за репатримониализация на системата е постоянен. Назначени в дадена институция на меритократични основания хора често се опитват да прехвърлят своите длъжности на деца или приятели. Когато институциите преживяват трудни моменти, лидерите често предпочитат да се поддадат на натиска, за да си осигурят политическо превъзходство или да решат финансовите си проблеми.

Коментирах множество примери за двете форми на политически упадък. В началото на XVII в. династията Мин в Китай е изправена пред нарастващия военен натиск от страна на добре организираните манджурски сили на север. Оцеляването на режима зависи от способността на управлението да събере средства, да изгради отново професионална армия и да я разгърне по североизточната граница. Нито едно от тези неща не се случва поради нежеланието или неспособността на управляващите да повишат достатъчно данъчните приходи за покриване на разходите за самозащита. В този момент режимът поддържа добри отношения с елитите, които би трябвало да поемат по–голяма данъчна тежест, и императорите предпочитат да не си създават излишни проблеми.