Златната клонка

По съвета на Бога на мъдростта тя се скрила в папирусите из блатата на делтата. В бягството й я придружили седем скорпиона. Една вечер стигнала уморена до къщата на някаква жена, която, уплашена от скорпионите, затворила вратата под носа й. Тогава един от тях пропълзял под вратата, ухапал детето на жената и то умряло. Но като чула плача на майката, Изида се разчувствувала, сложила ръце на рожбата й, изрекла своите могъщи заклинания, прогонила отровата от детето и то оживяло. След това Изида родила син в блатата. Тя го заченала, докато прелитала, превърната на ястреб, над трупа на мъртвия си съпруг. Новороденото било младият Хор, който като малък носел името Харпократил, т.е. детето Хор. Буто, богинята на севера, го скрила от яростта на злия му чичо Сет. Но все пак не успяла да го предпази от всички беди, защото когато един ден Изида дошла при скривалището на малкия си син, го намерила проснат безжизнен и скован на земята — ухапан от скорпион. Тогава Изида се помолила на бога-слънце Ра за помощ. Богът я чул и спрял ладията си в небето и изпратил долу Тот да я научи на заклинанието, с което може да върне живота на сина си. Тя произнесла могъщите думи и веднага отровата изтекла от тялото на Хор, в него влязъл въздух и той оживял. Тогава Тот се възнесъл на небето, заел отново мястото си в слънчевата ладия и изпълнено с радост, светилото отново потеглило.

Междувременно раклата с тялото на Озирис плавала по реката и стигнала до морето, а то най-сетне я изхвърлило на сирийския бряг при Библос. И внезапно тук, на това място, поникнало дърво ерика и обхванало раклата със ствола си. Местният цар се възхитил от големината на дървото, накарал да го отсекат и да направят от него колона в къщата му. Той не знаел, че в него е раклата с тялото на Озирис. Научила за това, Изида отишла в Библос и седнала край кладенеца бедно облечена, с обляно от сълзи лице. На никого не проговорила, докато не дошли царските слугини. Обърнала се към тях с мили думи, сплела косите им и им вдъхнала чуден аромат от божественото си тяло. Но когато царицата видяла плитките на слугините си и вдъхнала аромата, който се излъчвал от тях, изпратила за чужденката, взела я в къщата си и я направила дойка на детето си. Но Изида давала бебето да суче вместо от гръдта си, от пръста си и нощно време започнала да изгаря всичко тленно наоколо, като през това време, превърната в лястовица, пърхала край стълба с тялото на мъртвия си брат и тъжно цвърчала. Но царицата я проследила какво върши, изпищяла когато видяла детето си в пламъци и така му попречила да стане безсмъртно. Тогава богинята се разкрила и помолила да й дадат стълба, който подпирал покрива. Когато желанието й било изпълнено, тя извадила от стълба раклата, хвърлила се и започнала Да я прегръща и да плаче така високо, че най-малкото дете на царя умряло на място. А дънера на дървото завила в тънко платно, заляла го с благовонни масла и го дала на царя и царицата. Това дърво и до ден днешен стои в храма на Изида и на него се кланят жителите на Библос. А Изида сложила раклата на един кораб, взела със себе си най-голямото от децата на царя и отплавала. Щом останали сами, тя отворила раклата, притиснала лице до лицето на брат си, целувала го и плачела. Но детето дошло тихо зад нея и видяло какво прави, а тя се обърнала и го изгледала гневно. Детето не могло да понесе погледа й и умряло; някои обаче твърдят, че в същност то паднало в морето и се удавило. Това дете е същото, за което египтяните пеят на своите угощения и което носи името Манерос.