Златната клонка

А Изида скрила раклата и отишла да види сина си Хор в града на Буто, но една нощ, преследвайки на лунна светлина една дива свиня, Тифон намерил раклата. Той познал тялото и го разкъсал на четиринадесет парчета и ги разхвърлил на всички страни. Тогава Изида започнала да плава нагоре-надолу из блатата в направена от папирус ладия да търси частите и затова, когато хората плават в направени от папирус ладии, крокодилите не ги закачат, защото се боят от богинята или я уважават. Тази е причината в Египет да има толкова много гробове на Озирис, защото тя погребвала всяка част, щом я намерела. Но други предпочитат версията, че богинята е заровила по една негова статуя във всеки град, твърдейки, че това е тялото му, за да може Озирис да бъде почитан на много места и ако Тифон търси истинския гроб, да не го намери. „Изида — пише историкът Диодор Сицилийски — намерила всички части от тялото освен гениталната и тъй като искала гробът на съпруга й да остане неизвестен и почитан от всички обитатели на египетската земя, прибягнала до следното средство: Изваяла човешки статуи от восък и благовония, които съответствували на ръста на Озирис и във всяка от тях вложила по едно парче от него. След това повикала жреците на всички родове и ги накарала да се закълнат, че на никого няма да разкрият тайната, която се готвела да им довери. И на всеки поотделно тя казала, че само на него поверява погребението на тялото и им напомнила получените от тях блага и ги призовала да погребат тялото в собствената си земя и да тачат Озирис като бог. Тя също настоятелно ги помолила да посветят едно от животните в своята страна по свой избор на него и да го тачат приживе тъй, както по-рано са тачили Озирис и когато умре, да му отдадат същите почести, както и на него. И тъй като искала да насърчи жреците в техен интерес да отдават споменатите почести, тя им дала една трета от земята да я използуват в служба и почит към бога. Разказват, че затова жреците, помнейки получените от Озирис облаги, желаейки да направят добро на царицата и подтикнати от перспективите за нови облаги, изпълнили всичко, което им заръчала Изида. Затова и досега всеки от тях смята, че Озирис е погребан в собствената му страна и почита посветените на него животни, а когато животните умрат, при погребението им жреците отново скърбят за Озирис. Но свещените бикове, единият наричан Апис, а другият — Мневис, били посветени на Озирис и било предписано всички египтяни да ги почитат като богове, защото тези животни повече от другите помогнали да се открие тайната на посяването на семената и да се получат всеобщите облаги от земеделието.“