Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Какво да правя с Хенри, госпожо Чайка? — пита тя шепнешком, докато чайката започва да троши парчето с клюна си. — А може би ние сте господин Чайка? Или госпожица? Но ми се струва, че тези различия не са от такова значение във вашето общество — или греша?
Емелин затваря очи и се съсредоточава върху усилието да не се разкашля. На дъното на плетената кошница, под книгата на Бодли и Ашуел, тя е скрила смачканата си носна кърпичка, лепкава от засъхналата по нея кръв — баща й казва, че това били късчета от белите й дробове, въпреки че тя винаги си е представяла белите дробове като изпълнени с въздух, прозрачни балони. Както и да е, кръвта си е съвсем истинска, и тя не може да си позволи да губи повече от нея.
Постепенно гъделичкането в дробовете изчезва, а с него и изкушението да се разкашля. Но има едно друго, по-сериозно изкушение, което не може да бъде пропъдено толкова лесно — мисълта за Хенри. Как копнее той да бъде тук, до нея! Колко идилично биха пътували, ако можеше той да седи до нея в купето и да разговарят, вместо да се чуди за какво да говори с Лора! И колко по-хубаво би било, ако всеки път, когато коленете откажат да я държат, той я поемаше в прегръдките си — вместо възстаричката прислужница на баща й! Силните му пръсти биха намерили естественото си място във вдлъбнатините между ребрата й. Би могъл и да я носи на ръце, ако се наложи. Може да я положи внимателно на леглото й, както прави с котката си.
„Желая го“.
Ето на, каза го, макар и не на глас. Това не е и необходимо: Бог я е чул. А плътското желание, макар да не е отречено от Бога, не е и нещо, с което човек може да се гордее (както подчертава свети Павел в писмото си до коринтяните). Дори фактът, че няма опасност двамата с Хенри да нарушат морала, не успокоява тревогите й. Кой може да каже дали казаното в Евангелие от Матея, 5:28, не се отнася само до женените, а и до овдовелите, до жените, а не само до мъжете? По онова време в Галилея жените сигурно са били прекалено заети с домакинската работа и отглеждането на децата, и надали са имали време да слушат поученията на разни странстващи пророци; нима тогава можем да изключим вероятността от възвишението, откъдето е проповядвал, Иисус просто да е виждал само мъже?
„… всеки, който поглежда на жена с пожелание…“. Ако Иисус бе видял и жени в тълпата пред себе си, сигурно би добавил… „и на мъж“. За Емелин тези разсъждения водят до сериозни изводи — защото, след като е възможно един мъж да извърши прелюбодеяние в сърцето си, значи една жена може да бъде блудница в сърцето си. Недобросъвестните християни са склонни да тълкуват Светото писание така, че да оправдават провиненията си; един добър християнин би трябвало да прави точно обратното — да чете смело между редовете, за да види предупредително свъсените вежди на един любящ, но разочарован Небесен отец. Така че тя си е блудница, макар и само в сърцето си.
Да, тя желае Хенри, и не мечтае само за две силни ръце, които да я поемат, когато залитне. Копнее да почувства тежестта на тялото му върху своето; да усети как гърдите му се притискат към нейните; иска да види тялото му, освободено от тъмната черупка на дрехите; да открие тайната извивка на бедрата му — първо с дланите си, а после, като ги обгърне с краката си. Ето, всичко е казано. Тези непроизнесени думи горят като изписани с невидима ръка по стените на сърцето й — на този мъничък храм, до който погледът на Бог прониква винаги. Душата й би трябвало да бъде огледало, в което да се отразява Божият лик, а сега… сега Бог най-вероятно би видял в това огледало образа на Хенри Ракъм. Това обожавано лице…
Емелин отваря очи и се поизправя, преди да добави и идолопоклонството към списъка на греховете си. Изгърбената чайка вдига поглед към жената край себе си, питайки се дали тя не таи някакви пожелания към вкусната й плячка. След като се успокоява, че не съществува такава опасност, чайката продължава с пиршеството си.
Съществува само един сигурен начин да се разреши този проблем, казва си Емелин — като се омъжи за Хенри. Няма такова нещо като прелюбодеяние между съпруг и съпруга — било то въображаемо или не. От друга страна, да се омъжи за Хенри би означавало да злоупотреби егоистично с най-скъпия си приятел, защото Хенри няма желание да встъпва в брак — казвал й го е толкова пъти. Колко по-ясно трябва да се изрази, за да разбере тя, че той не иска от нея нищо друго, освен приятелството й?
— Плътта е егоистична — така й бе казал той веднъж, по време на един от разговорите им след неделната проповед. — Плътта е егоистична, а духът е щедър. Изтръпвам, като си помисля колко лесно човек може да прекара целия си живот, задоволявайки животинските си инстинкти.