Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— А на какво мнение беше Агнес по въпроса? — пита небрежно Шугър, надявайки се да разбере защо госпожа Ракъм не беше на църква тази сутрин, без да се налага да пита направо.
— Пропусна проповедта, слава Богу. Тя е на море.
— На море ли?
— Да, на баните във Фолкстън.
Шугър се подпира на лакът и придърпва леко завивките към гърдите на Уилям, докато се опитва да прецени докъде може да стигне в любопитството си.
— Какво прави там?
— Надявам се, че се угоява със сладкиши и разни други неща от този род — той притваря очи и си поема дълбоко дъх. — Така поне не може да се забърка в някакви неприятности.
— Защо? Какви неприятности е имала?
Но Уилям не изпитва желание да разкаже на Шугър за бала, даден от лейди Харингтън, нито пък за сензацията, предизвикана от съпругата му, когато се наложи тя да бъде изнесена от залата от двама млади флотски офицери, изчервени до уши, оставяйки зад себе си локва повръщано на полирания под — да не говорим за непоправимо скандализираната домакиня. Можеше да сподели с Шугър, ако ставаше дума за обикновено призляване, за прост пристъп на някаква болест, но в минутите преди припадъка Агнес бе казала непростими неща на лейди Харингтън, въпреки предупрежденията, които той й бе отправил шепнешком. Дори в екипажа, който ги отвеждаше у дома, тя не прояви никакви признаци на разкаяние, продължаваше да говори, произнасяйки неясно думите, а очите й блестяха диво в мрака, докато се полюляваше на седалката срещу него.
— Лейди Харингтън никога няма да ти прости това, нали знаеш — бе казал той, разкъсван между желанието да й удари такъв шамар, че да я завърти на триста и шейсет градуса, и копнежа да я прегърне, да я помилва и да отмахне влажните кичури, полепнали по лицето й.
— Ах, за какво ли ни е притрябвала — изсумтя Агнес. — Прилича на патица.
Това го принуди да се разсмее въпреки обзелото го притеснение; в известен смисъл Агнес беше права — и то не само по отношение на външния вид на лейди Харингтън. От момента, когато съдбата на Уилям се промени и той започна да се издига към върха, заеман сега от него, по-незначителните аристократи — от тези, които са пропилели състоянието си с пиене и хазарт, чиито имения скрито се рушат — направо се избиват за честта да се радват на компанията му.
— Това не е оправдание — упрекна той жена си, — да се държиш с домакинята в този дух.
— Дух, дух, дух, дух — гласът на Агнес се понесе като кашлица, отеквайки зловещо в купето, докато екипажът подрънкваше със звънци, и летеше през мрака. — Светия Дух…
— Уилям?
Това е гласът на Шугър, която лежи гола до него в леглото, и го призовава обратно към действителността.
— Ммм? — отвръща той и примигва. — А… да. Агнес. Никакви особени неприятности, просто женска слабост. — Той посяга към ризата си, измъква се от леглото и започва да се облича. — Всъщност възлагам големи надежди на времето, което ще прекара във Фолкстън. Казват, че морският въздух лекувал всякакви упорити заболявания. Ако пък болестта се окаже по-неотстъпчива, може и да последвам съвета на лейди Бриджлоу — една наша приятелка — и да я изпратя в чужбина.
— В чужбина ли? — лешниковите очи на Шугър се разширяват удивено. — Но къде?
Той спира за миг, преди да е вдигнал гащите си — членът му е още влажен от съприкосновението с вагината й, издутите топки се полюляват в горещия въздух.
— Ще реша, когато се стигне дотам — възпира той меко по-нататъшните й въпроси.