Аленото цвете и бялото

— Сигурно няма към кого друг да се обърне — отвръща Шугър, и рискувайки един по-интимен коментар, допълва: — В крайна сметка, ти си му брат.

Двамата лежат, отметнали завивките, изложили сгорещените си, потни тела на по-хладния нощен въздух. Въпреки тревогите си около Хенри, Уилям е в доста добро настроение, самоуверен като лъв, който се припича на слънце, заобиколен от лъвици, край още димящото тяло на жертвата си. Пътуването му до Ярмут се е увенчало със забележителен успех: той и един вносител на име Гроувър Панкий са постигнали великолепно споразумение, пушейки пурите си на брега на морето, и са сключили сделка, съгласно която Панкий ще снабдява парфюмериите „Ракъм“ със смешно евтини бурканчета от слонова кост за по-скъпите кремове и балсами.

По време на акта (сексуалния акт, не сключването на сделката) Уилям все още бе под влияние на вдъхновението, обзело го по време на преговорите, и то му придаде неподозирана чувствителност — галеше необичайно нежно гърдите й, докосваше едва доловимо с устни пъпа й, милваше я постоянно, докато най-сетне нещо в нея се разтвори — скритата, здрава черупка, през която той не бе успял да проникне досега. Той не е най-лошият мъж на този свят, мисли си Шугър; може дори да се каже, че е един от най-кротките — освен това наистина е започнал да харесва тялото й, отнася се с него като с нещо живо, а не както в началото — като с празно пространство, предназначено за изливане на семенната течност.

— Брат съм му, разбира се — казва с въздишка Уилям, — и ми е мъчно, като виждам колко е нещастен. Но как да му помогна? Каквото и да му предложа да стори, той го отхвърля като невъзможно; а всичко, което предпочита да върши вместо това, ме вбесява до смърт. Прибирам се от Ярмут в чудесно настроение, от щастлив по-щастлив, че съм се отървал от поредните скучни ораторствания на доктор Крейн, и само след минути Хенри се появява в приемната ни и започва да ми рецитира цялата проклета проповед!

За да може Шугър да разбере по-ясно какво е трябвало да изтърпи, той обобщава проповедта на свещеника, насочена против кремацията.

— А какво мисли Хенри по този въпрос? — пита Шугър, след като е изслушала неговото двеминутно обобщение на многочасовото й изпитание.

— Ха! Обзет е от нерешителност, както винаги! — възкликва Уилям. — „Разумът ми е за кремацията, но сърцето — за традиционното погребение“, така казва.

Шугър потиска импулсивното желание да сподели с Уилям картината, която се явява в съзнанието й — как две длъжностни лица с мрачни физиономии режат трупа на покойника и единия отнася главата към някаква горяща пещ, а другият поставя сърцето на лопатата си.

— Ами ти? — пита тя.

— Казах му, че по принцип поддържам традиционното погребение, но не по някакви усукани религиозни съображения. Как е възможно вярващите да го усукват така, че да превръщат и най-простото нещо в сложно! Отдавна се каня да напиша някоя статия по този въпрос… — Прегръщайки я по-силно, след като потта се е изпарила от телата им, той пояснява, че предимството на традиционното погребение няма нищо общо с религиозните убеждения, а по-скоро със социални и икономически фактори; опечалените имат нуждата да се убедят, че човека, когото оплакват, си отива от тях в тялото, в което са го виждали и приживе; разпадът на тялото трябва да е бавен, също като избледняването на техните спомени за него. Да превърнеш някого в пепел, докато в мислите на хората, които го обичат, той е все още като жив — в това има нещо извратено. Освен това — какво ще стане с гробарите? Замислили ли са се по този въпрос застъпниците на кремацията? Ами кочияшите, които карат катафалките, лакеите, които съпровождат процесията и така нататък? Традиционното погребение поражда съответно производство, и осигурява толкова много работни места, колкото повечето хора не могат и да предположат. Да, дори парфюмериите „Ракъм“ ще бъдат засегнати, ако бъдат отменени традиционните погребения, защото тогава няма да има нужда от ароматните възглавнички за ковчези, нито от козметичните препарати, които „Ракъм“ продават на погребалните агенти.