Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Отвратително! Но нея никога не я е бивало да се срамува. Ако трябва да избира между самобичуването и опита да поправи стореното, тя винаги избира по-практичния подход. Така че… какво би станало, ако двамата с Хенри заживеят заедно, като мъж и жена? Толкова ужасно ли би било това? Ако Хенри се опасява, че бащинството може да го откъсне от свещеническите му задължения, няма повод за тревога — тя е безплодна, както доказва брачният й живот с Бърти.
Но как се стига до предложението за брак? Каква точно е процедурата, с която се преминава от учтивото кимване до споделянето на брачно ложе, докато смъртта ни раздели? Горкият стар Бърти падна навремето на едно коляно пред нея, но той я ухажваше още от ученическите им години. Ако мисълта за брак е толкова далеч от мислите на Хенри, той надали би поискал ръката й, а пък не е редно тя да му предложи да се оженят, нали? Не защото е в разрез с добрите нрави (добрите нрави ужасно са й омръзнали!), а защото с такова поведение може да отблъсне Хенри, може да падне в очите му! Мисълта, че е изгубила уважението му, би й нанесла удар, от който няма да може да се привдигне — особено в сегашното си състояние.
— Тогава ще почакам — казва тя на глас. — Докато се почувствам по-добре.
Подплашена от гласа й, чайката хуква по пясъка и оставя последните трошици от пудинга. Емелин се отпуска отново на тревистия хълм, но шапката й се килва встрани и иглите, с които е прикрепена, се забиват в кожата на главата й. Внезапно цялото й тяло започва да я сърби от раздразнение, и тя дръпва с рязък жест шапката от главата си. После се обляга назад, въздишайки от облекчение, докато наглася освободената си глава с овлажняла от пот коса в топлата земна вдлъбнатина.
Решението, което е взела за Хенри, изпълва тялото й със задоволство и успокоение — като въздействието на лекарство или на добра храна, но усещането е още по-приятно, тъй като напоследък не й действат нито добрата храна, нито лекарствата. Колко ободряващо действа едно взето решение! Умората вече се оттича от крайниците й и попива в пясъка под нея.
Чайката, която междувременно се е убедила, че крясъкът на жената е бил някакво случайно отклонение, се връща и започва отново да кълве трохите от пудинга. Птицата вдига глава, за да може заседналата трошица да влезе по-навътре в гърлото й, после я отпуска надолу, сякаш кима в знак на съгласие. Да, Емелин трябва да почака, докато се почувства по-добре, и тогава… тогава ще вземе живота си в свои ръце, за да го предложи на Хенри Ракъм.
— Дали ще каже „да“, госпожо Чайка? — пита тя, но чайката разперва криле и, сред облак от разхвърчал се наоколо пясък, отлита към морето.
В друга част на Фолкстън, облегнала се на друга скала, Агнес Ракъм изписква стреснато, когато една дървена птица пада пред полите й със силно изтракване. Тя присвива крака и прибира полите си, мачкайки дамското списание, което лежи в скута й.
Клара, която за разлика от господарката си не е била увлечена от статията, озаглавена „Сезонът: Чия звезда грееше най-ярко, кога и къде“, е проследила полета на птицата и само примигва, когато дървената играчка се удря в земята. Спокойно, без да бърза, сякаш да подчертае излишната нервност на господарката си, тя се пресяга и вдига птицата за едното крило, направено от тънки дъсчици и хартия.
— Това е просто играчка, мадам — казва тя със сладък глас.
— Играчка ли? — повтаря учудено Агнес, докато отпуска отново краката си напред.
— Да, мадам — потвърждава Клара, вдига високо птицата, чиито криле междувременно са спрели да потракват, и я показва на Агнес. Играчката е неумело сглобена, с небрежно нарисувана главичка, месингов ключ задвижва мъничкото метално моторче в нея. — Онзи човек с количката ги продава. Нали минахме покрай него.
Агнес се обръща, за да погледне натам, накъдето сочи Клара, но вижда само едно момченце на шест или седем години, в синьо памучно моряшко костюмче, със сламена шапка, което завива, подскачайки, край скалата. Детето спира рязко пред непознатата дама и прислужницата й, която държи в ръка играчката му.
— Моля, госпожице — казва то — това е моята птичка.
— Е, тогава ще трябва занапред да се грижиш по-добре за нея — казва Клара с упрек.
— Извинете, госпожице — казва детето, — но тя не иска да лети направо — и притеснено почесва левия си прасец със стегнато завързаната висока обувка на десния крак. Прислужницата го гледа с неприязън, затова то решава да се обърне към усмихнатата дама с големите сини очи.