Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Чарли, наистина не разбирам какво става. Всичко това нарочно ли го правиш?
— Докато ме няма, Юнг и Дохърти ще ви разкажат какво става — отвърна Кастило. — Няма да се бавя.
Той извади така наречения „аржентински мобилен“ от куфарчето, натисна копче за автоматично набиране и вдигна телефона до ухото си.
— Hola? — чу той глас.
— Пак този испански със силен руски акцент — заговори Чарли на руски.
— Какво искаш, Кастило?
— Обади се на охраната, Алекс, и им кажи да ме пуснат. Почти до тебе съм, за да ти донеса брашно за палачинки и кленов сироп, а един стар мой приятел иска да те види — разпореди се Чарли и затвори.
Едгар Дешамп бе на задната седалка на тъмносиньото „Беемве 720L“ с тъмни прозорци, когато Кастило заобиколи къщата. Брадли му задържа вратата отворена.
Кастило бе забравил, че Макс е тръгнал след него, и се усети чак когато кучето се метна на задната седалка.
— Изкарай противното животно — нареди Дешамп.
— Ти го изкарай, Едгар — отвърна Кастило. — Ти си властен човек. Тебе може и да те послуша.
Даде знак на Брадли да се качи зад волана, след това седна отпред.
— Карай към търговския център отстрани на шосе 8 — обърна се Кастило към Брадли. — Там, където е супермаркет „Джъмбо“. Като стигнем, ще ти кажа накъде да тръгнеш.
— Слушам, господине.
Кастило се обърна към пътниците на задната седалка.
— Макс, целуни този мил господин — каза на немски Чарли. — Той е стар, грозен и има нужда от малко обич.
По някаква случайност, в този момент Макс бе решил, да подуши спътника си и тъй като очевидно го бе харесал, протегна врат и го близна по лицето.
— Ще ти го върна тъпкано, Кастило — озъби се Дешамп.
ТРИ
Кънтри клуб „Буена Виста“
Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
20:45, 13 Август 2005
— Завий наляво, Лестър, и си свали прозореца — нареди Кастило. — Тук много внимават да не пускат навлеци.
Беемвето бе внимателно проверено от охраната — не само от двамата въоръжени пазачи, а и от Янош, огромния бодигард на Певснер, който надникна в колата, за да види кой е на задната седалка.
Изненада — и нещо по-силно от притеснение — се появи по лицето му, когато Макс оголи зъби и изръмжа заплашително.
Кастило остана не по-малко изненадан, когато Дешамп поздрави Янош на унгарски:
— Янош, стари приятелю, как си?
Янош се измъкна от колата, кимна, но не отговори. Даде знак на мъжете от охраната да вдигнат бариерата и махна на беемвето да премине.
Кастило се обърна към Дешамп.
— Нарочно ли не ми каза, че познаваш Янош? — попита Кастило.
— Мислех, че достатъчно ти се е натрупало на главата, шефче, не исках да те притеснявам допълнително.
— Ами Певснер? И него ли познаваш?
Дешамп кимна.
— Запознал съм се с много хора покрай работата — отвърна агентът.
Бяха по средата на пътя към дома на Певснер, когато Янош ги настигна в черния „Мерцедес S600“ на Певснер и ги задмина.
Александър Певснер, копие на британски аристократ — яке от „Бърбърис“, кадифен панталон, карирана риза и вълнен каскет — ги чакаше на вратата. Янош бе застанал зад него.
— Върви да ми отвориш вратата, Лестър — нареди Кастило. — Искам да си помисли, че си шофьорът на посолството.
— Слушам, господине.
— След това извади брашното и кленовия сироп от багажника.
— Слушам, господине.
— Hola, Алекс! — провикна се на испански Кастило, докато слизаше от автомобила. — Виждам, че си се разхождал под дъжда.
— Бях в конюшнята — отвърна Певснер.
— Как сте, господин Респин? — провикна се весело Дешамп на руски. — Щом зърнах Янош, се сетих, че сте някъде наблизо. Отдавна не сме се виждали.
— От девет години — уточни Певснер след дълго мълчание. — Толкова време мина, че вече забравих под какво име се подвизавахте.
— Май и аз съм забравил — отвърна Дешамп. — Дали не беше Сафри?
— Не беше това — отвърна Певснер. — Как се казвате напоследък?
— Дешамп. Едгар Дешамп. Ами ти, Василий?
— Господин Дешамп, радвам се да ви видя след толкова много години, но съвсем не сте стар и приятел, както ме подведе да мисля общият ни познат.
— С огромно съжаление трябва да ти кажа, Алекс — намеси се Кастило, — но въпросният стар приятел съвсем не е сигурен, че ти все още си ми приятел.
— Защо Чарли все те нарича Алекс, Василий?
— Защото така се казвам — сопна се Певснер.
— Господине, къде да оставя чувалите? — попита Лестър Брадли.