Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Правилно, ефрейтор — съгласи се подполковник Кастило.
Когато всички се събраха, Кастило попита дали има нещо, което да намеква за предстоящо нападение над вилата, и дали са забелязали коли, които да обикалят и следят.
— Абсолютно нищо, подполковник — отвърна Дейвидсън. — А бяхме много внимателни. Единственият, който ни се стори донякъде подозрителен, бе шофьорът на камиона, който отнася прането — с бял ван е, надпис ЕКО — и ни се стори, че къщата доста го интересува. Втория път, когато мина, двамата с Брадли го проследихме.
— И двамата ли?
— Лестър тръгна на велосипед, докато той обикаляше кънтри клуба, а аз бях с беемвето. Лестър каза, че връщал и отнасял прането и дрехите за химическо чистене. Когато си тръгна, аз го последвах. Той отиде в ЕКО — близо до хотел „Шератон“ — и разтовари мръсното пране. Това беше.
Огледа останалите и те закимаха в знак на съгласие.
— Всичките ми инстинкти нашепват, че ще се опитат да убият Ерик Кочиан — призна Кастило. Ще стане още по-напечено, след като отида да се видя с един човек.
Те го погледнаха. Очакваха да им каже с кого има среща, но той мълчеше.
— Трябва ми оръжие, Сузана — заяви той. — Онова „Микро Узи“, което взех назаем в Будапеща, все още ли е тук?
Тя кимна.
Дейвидсън не се стърпя.
— Къде отиваме, Чарли?
— Ние няма да ходим никъде. Аз отивам да се видя с един човек. Дешамп ще ме придружи.
— Подполковник, чух какво каза Алекс — намеси се Сузана Сиено. — Ако имаш намерение да носиш „Узито“, тогава вземи една от колите на посолството с дипломатически номера. И вземи някого да шофира.
— Аз съм много добър, когато се кача на беемвенце — обади се Дейвидсън.
Кастило изви вежди.
— Ще поясня за всички — започна той. — Това е беемве.
Дейвидсън го погледна напълно объркан.
— Какво?
Кастило сви рамене.
— Не че има някакво значение, но беемвето с две гуми се казва беемвенце, докато тези с четирите гуми са беемвета. Както вече казах, това не е от значение.
Дейвидсън кимна, макар да личеше, че не е убеден, и отвърна:
— Точно така. Домат. Доматче. Всичко е ясно.
Кастило се усмихна.
— Както и да е — продължи той. — Искам да останеш тук, Джон, за да удържаш фронта.
Обърна се към Брадли.
— Кажи, Лестър, ще успееш ли да се справиш с беемвето?
— Господине, имам документ за всичко с гуми, включително и за танк „М1А1 Абрамс“ — заяви ефрейтор Брадли.
— Въпросът ми, ефрейтор, беше дали ще успееш да се справиш с беемвето.
— Убеден съм, че мога да се справя и с беемве, и с беемвенце.
Кастило се усмихна.
— Добре, Лестър. Върви с госпожа Сиено и дискретно — вземи „Микро Узито“ от нея, а после го сложи на задната седалка на колата, която тя ти посочи. В „Трафика“ има два чувала брашно и кленов сироп. Прехвърли ги в беемвето и тях. Двамата с господин Дешамп идваме след малко.
— Слушам, господине — отвърна ефрейтор Брадли. — Колко пълнителя да взема, господине?
— Те са само два — отвърна Кастило.
— Допълнителни муниции, господине?
— Двата пълнителя ще ми стигнат. Провери дали оръжието е заредено.
— Слушам, господине.
Когато се отдалечиха, Дейвидсън каза:
— Едва сдържаш смеха си, а се чувстваш така, все едно си ритнал кученце.
— Така е — потвърди сержант Кенсингтън.
— Трябва да ви призная, че хората, които са ме спасили от смърт, са ми слабост — отвърна Кастило.
— Не мога повече да сдържам любопитството си, Чарли — обади се Алекс Дарби. — Какви са тези чували с брашно и кленов сироп?
— За Александър Певснер — младши — обясни Кастило — който е на десет и обожава американски палачинки с кленов сироп, откакто го е почерпил негов съученик. В Аржентина няма такова брашно, затова му донесох от Щатите.
— И просто каза на Брадли да ги прехвърли в колата — отбеляза Дарби.
— Точно така.
— Това означава ли, че ще се срещнеш с таткото на малкия? Той тук ли е?
— Надявам се малко по-късно да ти обясня всичко, Алекс. Точно сега Певснер има думата ми, че няма да кажа на никого къде живее. Всичко зависи от него. Пожелай ми успех.
— Ще водиш и Дешамп, така ли? — продължи да пита Дарби.
— Искам Едгар да му каже нещо, на което той няма да повярва, ако го кажа аз.