Графиня Дьо Шарни

— И така, според силите и възможностите си ще отстраняваш всяко препятствие, което срещнеш по пътя си?

— Ще го отстранявам.

— Свободен ли си от всякакви задължения или ако си поел някакво задължение, което да противоречи на обещанията, които току-що даде, ще прекратиш ли да го изпълняваш?

— Аз съм свободен.

Председателят се обърна към шестимата маскирани мъже.

— Братя — каза той, — чухте ли го?

— Да — отвърнаха едновременно и шестимата членове на върховния кръг.

— Каза ли той истината?

— Да — пак отвърнаха те.

— Готов ли си да дадеш обет? — попита председателят кандидата.

— Готов съм — отвърна Сен-Жюст.

Тогава, дума по дума, председателят повтори обета, който вече беше издиктувал на Бийо, и при всяка пауза на председателя Сен-Жюст отговаряше с твърдия си пронизителен глас:

— Заклевам се!

След като завърши даването на обета, същата врата се отвори под ръката на невидимия брат и със същата недодялана и автоматична крачка, с която беше влязъл, Сен-Жюст се оттегли, не оставяйки очевидно след себе си нито съмнение, нито съжаление. Председателят изчака, за да даде време на вратата на криптата да се затвори, и каза с висок глас:

— Номер трети.

Килимът се повдигна за втори път и третият кандидат за посвещение се появи.

Той беше, както казахме, четирийсет-четирийсет и две годишен мъж, зачервен като рак, излъчващ с цялата си личност, въпреки онези знаци на простота, аристократичност, към която се примесваше не зная какъв дъх на англомания, видим от пръв поглед.

Костюмът му, макар и елегантен, притежаваше малко и от онази строгост, която започваха да възприемат във Франция, но чийто истински извор беше в отношенията, които имахме отскоро с Америка. Походката му, без да е олюляваща се, не беше нито твърда, като тази на Бийо, нито недодялана, като тази на Сен-Жюст. Само че в походката му и във всичките му обноски прозираше едно известно колебание, което, изглежда, му беше присъщо.

— Приближи се — каза председателят.

Кандидатът се подчини.

— Какво е името ти сред непосветените?

— Луи-Филип-Жозеф, херцог Д’Орлеан.

— Какво е името ти сред избраниците?

— Егалите254.

— Къде видя светлината?

— В ложата на Свободните хора в Париж.

— Каква е възрастта ти?

— Вече нямам възраст.

И херцогът направи масонски знак, който показваше, че е облечен в достойнството на розенкройцер.

— Защо желаеш да бъдеш приет между нас?

— Защото, след като винаги съм живял сред великите, желая най-накрая да живея сред хората. Защото, след като винаги съм живял между врагове, желая най-накрая да живея сред братя.