Графиня Дьо Шарни

73.

Свобода! Братство! Равенство!

Сред събранието се възцари онова тържествено мълчание, което показваше степента на важност, придавана на онова, което щяха да чуят.

— Да, имате право да ме питате какво е свобода, какво е братство и какво е равенство. Ще ви кажа. И преди всичко, братя, не смесвайте свободата с независимостта. Те изобщо не са две сестри, които си приличат — те са две неприятелки, които се мразят. Почти всички народи, обитаващи планински страни, са независими. Но не зная дали може да се каже, че дори една от тези страни, с изключение на Швейцария, е наистина свободна. Никой няма да отрече, че калабрийците, корсиканците257 и шотландците са независими. Никой няма да се осмели да каже, че са свободни. Когато калабриецът е засегнат на очаквания, корсиканецът на чест, а шотландецът в интересите си — калабриецът, който не може да прибегне до правосъдието, защото при потиснатите народи няма правосъдие, — калабриецът прибягва до своя кинжал, корсиканецът до стилета си, шотландецът — до своя дирк. Удря, врагът пада, отмъстен е. Планината е там и му предлага убежище и по липсата на свобода, напразно призовавана от хората в градовете, той намира независимостта на дълбоките пещери, на големите гори, на високите върхове, сиреч независимостта на лисицата, на дивата коза и на орела. Но орелът, дивата коза и лисицата, безстрастни, неизменни, безразлични зрители на великата човешка драма, която се разиграва пред очите им, са животни, подчинени на инстинкта и обречени на самота. Може би ще кажете, че античните, примитивни цивилизации майки — цивилизациите на Индия, на Египет, на Етрурия258, на Мала Азия, гръцката и латинската, — обединявайки науките си, религиите си, изкуствата си, своята поезия като сноп от светлина, която те са хвърлили над света, за да осветят люлката и развитието на модерната цивилизация, са оставили лисиците в дупките им, дивите кози по върховете им и орлите сред техните облаци. За тях наистина времето минава, но няма мярка. За тях науките процъфтяват, но няма прогрес. За тях нациите се раждат, възмъжават и загиват, но няма поука. Това е така, защото Провидението е ограничило кръга на техните способности до инстинкта за самосъхранение, докато Бог е дал на човека разбирането за добро и зло, чувството за справедливост и несправедливост, ужаса от самотата, любовта към обществото.