Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Сила.
— Къде видя светлината?
— В ложата на Приятелите на Истината в Соасон.
— На каква възраст си?
— Седем години.
И Бийо направи знак, показващ, че е достигнал степента майстор в масонската йерархия.
— Защо искаш да изкачиш едно стъпало и да бъдеш приет между нас?
— Защото ми казаха, че това стъпало е крачка напред към всеобщата светлина.
— Имаш ли кръстници?
— Нямам никого, освен този, който е застанал пред мен и който пръв ми предложи да бъда приет.
И Бийо втренчено погледна председателя.
— С какво чувство ще вървиш по пътя, който искаш да ти бъде отворен?
— С омраза към силните, с любов към равенството.
— Кое ще гарантира тази любов към равенството и омразата към властниците?
— Думата на един човек, който никога не й е изменял.
— Кой ти вдъхна тази любов към равенството?
— Ниското обществено положение, в което съм роден.
— Кой ти вдъхна омразата към силните?
— Това е моя тайна; ти я знаеш. Защо искаш да ме накараш да повторя високо онова, което се колебая да кажа съвсем тихо дори на себе си?
— Ще вървиш ли и ще се задължиш ли според силите и възможностите си да караш всичко около теб да върви по пътя на равенството?
— Да.
— Ще премахваш ли според силите и възможностите си всяка преграда пред свободата на Франция и освобождението на човечеството?
— Да.
Председателят се обърна към шестимата маскирани водачи.
— Братя — подхвана той, — този човек говори истината. Аз го поканих да бъде един от нашите. Голяма болка го свързва с нашата кауза чрез братството и омразата. Той вече е направил много за революцията и може да направи още много. Обявявам се за негов кръстник и отговарям за него в миналото, настоящето и бъдещето.
— Да бъде приет — отговориха единодушно шестте гласа.
— Чуваш ли? — каза председателят. — Готов ли си да дадеш обет?
— Кажете го — отвърна Бийо — и аз ще го повторя.
Председателят вдигна ръка и с бавен и тържествен глас каза:
— В името на разпнатия Син, закълни се да скъсаш плътските връзки, които те свързват още с майка, баща, братя, сестри, жена, роднини, приятели, любовница, крал, благодетели и всички онези, на които си обещал вярност, подчинение, благодарност или услуга.
Бийо повтори, с глас може би по-твърд и от този на председателя, същите думи.
— Добре — продължи председателят. — От този час нататък ти си освободен от всякакви лъжливи клетви пред родина и закон. Закълни се да разкриваш пред новия водач, когото признаваш, онова, което би видял, прочел или чул, научил или отгатнал и също така да търсиш и да разкриваш онова, което не се излага само пред очите ти.
— Заклевам се! — повтори Бийо.
— Закълни се — продължи председателят — да уважаваш и почиташ отровата, желязото и огъня като бързи, сигурни и необходими начини за пречистване на земята чрез смъртта на онези, които търсят да унижат истината или да я изтръгнат от ръцете ни.
— Заклевам се! — повтори Бийо.
— Закълни се да избягваш Неапол, да избягваш Рим, да избягваш Испания, да избягваш всяка прокълната земя. Закълни се, че няма да разкриваш онова, което би могъл да чуеш и да видиш на нашите събрания, защото гръмотевицата не би те поразила толкова бързо и не би те намерила на всяко място, където би могъл да се скриеш, както невидимият и неизбежен нож.
— Заклевам се! — повтори Бийо.
— А сега — каза председателят, — живей в името на Отца и Сина и Светия Дух!
Един брат, скрит в сянката, отвори вратата към криптата, където се разхождаха, очаквайки да свърши приемането на тримата, низшите братя от ордена. Председателят направи знак на Бийо, който се поклони и отиде да се присъедини към мъжете, към които го беше приобщила току-що произнесената ужасна клетва.
— Номер две! — каза високо председателят, когато вратата се затвори след новопосветения.
Килимът, прикриващ вратата към коридора, се повдигна бавно и младежът, облечен в черно, влезе. Той остави килима да падне обратно и спря на прага, очаквайки да се обърнат към него.
— Приближи се — каза председателят.
Младежът се приближи. Както вече казахме, това беше един едва двайсетина-двайсет и две годишен младеж, който благодарение на нежната си и фина кожа би могъл да мине и за жена. Огромната стегната вратовръзка, която носеше единствено той по онова време, можеше да ви накара да повярвате, че блясъкът и прозрачността на тази кожа не се дължат основно на чистотата на кръвта, а напротив, на някоя тайна и скривана болест. Въпреки високия му ръст и високо завързаната вратовръзка вратът му изглеждаше относително къс. Челото му беше ниско и горната част на главата му изглеждаше хлътнала. Поради това се получаваше така, че косите му, без да са по-дълги, отколкото ги носеха по онова време, и без да има навика да ги носи паднали на челото, достигаха почти до очите му, а зад главата слизаха почти до раменете му. Освен това в цялата му личност имаше някаква недодяланост, която караше този младеж, едва достигнал прага на живота, да изглежда като пратеник от друг свят, сякаш излязъл от гроба.