Графиня Дьо Шарни

— И — каза чужденецът, усмихнат, — как трябва да стане твоето отмъщение? Кажи. Нима най-неблагородно, опитвайки се да убиеш един индивид, както поиска да направиш?

Бийо пребледня. Питу усети тръпка да пробягва по цялото му тяло.

— Или пък преследвайки цяла една каста?

— Преследвайки цялата каста — отвърна Бийо, — защото престъплението на един е престъпление на всички. И господин Жилбер, на когото се оплаках, ми каза: „Бедни Бийо, това, което е постигнало теб, е постигнало вече стотици хиляди бащи! Какво биха правили младите благородници, ако не отвличаха дъщерите на хората от народа, и старите, ако не ядяха парите на краля?“

— А! Жилбер е казал това?

— Вие познавате ли го?

Непознатият се усмихна.

— Познавам всички хора — каза той, — както познавам теб, Бийо, арендаторът от Писльо; както познавам Питу, капитана на Националната гвардия в Арамон; както познавам виконт Изидор дьо Шарни, сеньор на Бурсон; както познавам Катрин.

— Казах ти вече да не произнасяш това име, братко.

— И защо така?

— Защото Катрин вече я няма.

— Какво е станало с нея?

— Тя е мъртва!

— Ама не, не е мъртва, бай Бийо — провикна се Питу, — понеже…

И несъмнено щеше да добави: „Понеже знам къде е и я виждам всеки ден“, когато Бийо повтори с глас, нетърпящ възражение:

— Тя е мъртва!

Питу се поклони. Той бе разбрал.

Макар и жива за останалите, Катрин беше мъртва за своя баща.

— Аха! — каза непознатият. — Ако бях Диоген, щях да угася фенера си252 — мисля, че съм срещнал Човек.

После стана и предложи ръката си на Бийо.

— Братко — каза той, — ела да се поразходим, докато този добър момък довърши бутилката с вино и салама си.

— На драго сърце — каза Бийо, — защото вече започвам да разбирам какво ще ми предложиш.

И като пое ръката на непознатия, каза на Питу:

— Почакай ме тук, ще се върна.

— Ама, бай Бийо — каза Питу, — ако ви няма дълго време, ще се отегча! Не ми остава повече от половин чаша вино, парче салам и филийка хляб.

— Така да бъде, добри ми Питу — каза непознатият. — Знам размерите на апетита ти и ще ти бъде изпратено нещо, което да те накара да имаш търпение да ни чакаш.

И наистина едва непознатият и Бийо бяха изчезнали зад ъгъла на една от стените от зеленина, когато един нов салам, втори хляб и трета бутилка вино украсиха масата на Питу.

Питу не разбираше нищо от станалото току-що. Той беше едновременно много учуден и много обезпокоен. Но и учудването и безпокойството, както общо взето и всички други вълнения, разяждаха стомаха на Питу.

Питу беше толкова учуден и обезпокоен, че изпита неустоима нужда да окаже чест на запасите, които току-що му бяха донесени, и той се беше отдал на тази си нужда с пламенността, която познаваме, когато Бийо се появи отново сам и се върна тихичко, въпреки че челото му бе осветено от един проблясък, който приличаше на радост, и зае мястото си на масата срещу Питу.