Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Имаш ли кръстници?
— Имам двама.
— Как ще ги назовеш?
— Единият отвращение, а другият омраза.
— С какво желание ще тръгнеш по пътя, който искаш да ти открия?
— С желанието да си отмъстя.
— На кого?
— На онзи, който не ме оцени, и на онази, която ме унизи.
— Какво ще дадеш, за да постигнеш тази цел?
— Богатството си; повече от богатството си — живота си; повече от живота си — честта си!
— Свободен ли си от всякакви задължения или ако някое задължение, поето от теб, противоречи на обещанията, които ще дадеш, ще го прекратиш ли?
— От вчера всичките ми задължения не съществуват.
— Братя, чухте ли? — каза председателят, обръщайки се към маскираните мъже.
— Да.
— Познавате ли този, който е дошъл тук, за да завърши работата заедно с нас?
— Да.
— И познавайки го, сте на мнение да го приемем в нашите редици?
— Да, но нека се закълне.
— Известен ли ти е обетът, който ти предстои да произнесеш? — попита председателят принца.
— Не. Но кажете ми го и какъвто и да е той, ще го повторя.
— Той е ужасен, най-вече за тебе.
— Не е по-ужасен от обидите, които съм получавал.
— Толкова е ужасен, че след като го чуеш, ще те обявим за свободен да се оттеглиш, ако се съмняваш, когато дойде моментът, че ще го спазваш с цялата му строгост.
— Кажете го.
Председателят впери в кандидата пронизващия си поглед. После, сякаш искаше постепенно да го подготви за кървавото обещание, той промени реда на параграфите, започвайки с втория, вместо с първия:
— Закълни се — каза той — да почиташ желязото, отровата и огъня като сигурни, бързи и необходими начини, за да се пречисти земята чрез смъртта на онези, които търсят да унизят истината или да я изтръгнат от ръцете ни.
— Заклевам се! — каза принцът с твърд глас.
— Закълни се — продължи председателят, — да разкъсаш плътските връзки, които все още те свързват с баща, майка, братя, сестри, съпруга, роднини, приятели, любовница, крале, благодетели и с всяко същество, на което си обещал вяра, подчинение, благодарност или услуга.
Херцогът за миг остана безмълвен и можеше да се види как ледена пот оросява челото му.
— Аз ти казах — рече председателят.
Но вместо да отговори просто: „Заклевам се“, така както бе направил при другия параграф, херцогът, сякаш искайки да отхвърли всеки начин да се върне обратно по стъпките си, повтори с мрачен глас:
— Заклевам се да разкъсам плътските връзки, които още ме свързват с баща, майка, братя, жена, роднини, приятели, любовница, крале, благодетели и с всяко същество, на което съм обещал вяра, подчинение, благодарност или услуга.
Председателят се обърна по посока на маскираните мъже, които се спогледаха помежду си, и можеше да се види, че погледите им проблясват като светкавици през отворите на маските. После, като се обърна към принца, каза:
— Луи-Филип-Жозеф, херцог Д’Орлеан, от този момент ти си освободен от всяка клетва, дадена пред родината и закона. Само не забравяй едно нещо — то е, че ако ни предадеш, гръмотевицата няма да бъде по-бърза да те порази и не би могъл да се скриеш на никое място от невидимия и неизбежен нож. Сега живей в името на Отца и Сина и Светия Дух.
И с ръка председателят показа на принца вратата на криптата, която се отваряше пред него.
А той, като човек, който сякаш току-що е вдигнал тежък товар, надвишаващ силите му, прекара ръка по челото си и пое шумно въздух, правейки усилие да откъсне краката си от земята.
— Ах! — провикна се той, устремявайки се в криптата. — Значи ще си отмъстя!
72.
Отчетът
Останали сами, шестимата маскирани мъже и председателят размениха няколко думи с тих глас. После Калиостро каза високо:
— Нека всички бъдат въведени. Готов съм да дам отчет, както обещах.
Веднага вратата се отвори. Членовете на обществото, които се разхождаха двама по двама или разговаряха на групички в криптата, бяха въведени и отново изпълниха обичайната зала за заседания.
Едва вратата беше затворена след последния член, когато Калиостро, протягайки ръка като човек, който знае цената на времето и който не иска да губи нито секунда, каза с висок глас:
— Братя, някои от вас може би присъстваха на едно събрание, което се състоя точно преди двайсет години на пет мили от бреговете на Рейн и на две мили от селото Даненфелс, в една от пещерите на Мон-Тонер. Ако някои от вас са присъствали, нека тези уважаеми поддръжници на великата кауза, която прегърнахме, вдигнат ръка и кажат: „Аз бях там.“ Пет или шест ръце се издигнаха в тълпата и се раздвижиха над главите. В същото време пет или шест гласа повториха, както беше поискал председателят: