Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Естествено, за различния ход на историята в различните части на Евразия са допринесли и много допълнителни фактори. Плодородният полумесец, Китай и Европа например са били под постоянната заплаха от нашествия на конни народи от Централна Азия, но те не са били и еднакво уязвими. Една от тези номадски групи (монголите) впоследствие е разрушила древните иригационни системи на Иран и Ирак, но нито един азиатски номад не е успял да се задържи в горите на Западна Европа, започващи след унгарската пуста. Тези фактори включват и географското разположение — то е позволявало на Плодородния полумесец да контролира търговските маршрути, свързващи Китай, Индия и Европа, докато отдалечеността на Китай от другите развити цивилизации го е превърнала на практика в един гигантски остров. Тази относителна изолираност обяснява и защо някои възприети технологии впоследствие са били отхвърлени в Китай, което ни подсеща за аналогичните процеси, протекли в Тасмания и някои други острови (вж. Глави XIII и XV). Но един такъв кратък преглед може да открои не само локалните и краткотрайни исторически модели, но и по-мащабните.

Историята на Плодородния полумесец и тази на Китай също съдържат една важна поука за модерния свят — обстоятелствата се менят и старите лаври не са гаранция за бъдещи успехи. Разбира се, някой би могъл да си зададе и следния въпрос: дали пък чисто географските доводи, които излагам в тази книга, вече не са се лишили от тежест в днешния свят, когато идеите се разпространяват мълниеносно по Интернет, а материалните им резултати стигат за по-малко от денонощие и до най-отдалечените точки на земното кълбо. Някой би могъл да каже, че в състезанието между отделните нации вече важат съвсем нови правила — неслучайно се появяват и нови фаворити като Тайван, Корея, Малайзия и особено Япония.