Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Историческите науки се занимават с причинно-следствени вериги, изградени от проксимални и абсолютни фактори. Във физиката и химията понятията като „основна причина“, „цел“ и „функция“ ако не винаги, то поне в повечето случаи звучат безсмислено, но ние не можем да минем без тях, ако искаме да разберем в какво се изразяват биосистемите като цяло и в частност човешките дейности. Например ако един биолог реши да проучи въпроса с кожухчетата на арктическите зайци, които през лятото са с ръждивокафяви оттенъци, но през зимата побеляват, той едва ли ще се задоволи с изброяването на някои по-второстепенни фактори като молекулярната структура на пигментите в заешката козина и разните му там биосинтетични пътеки. Далеч по-важни са въпросите, свързани с функцията на тази метаморфоза (да служи като защитна окраска срещу хищниците) и най-вече нейната основна причина (а тя пък е естественият подбор, започнал да действа сред някоя популация на заешки предци, които дотогава не са имали обичай да сменят цвета на кожусите си). По същата логика един изследовател на европейската история няма да се задоволи с това да опише условията, установили се в Европа през 1815 и 1918 г. (макар и в двата случая да е бил сключен мир след дълга и опустошителна „паневропейска“ война). Ако иска да разбере защо в Европа е избухнала още по-опустошителна война само три десетилетия след Ньойския договор, но първия път това не се е случило, той трябва да проучи внимателно веригите от събития, довели и до двете мирни споразумения. Затова пък химикът, констатирал сблъсъка между две молекули, едва ли ще му припише някаква „цел“ или „функция“, нито пък ще седне да му търси „основната причина“.

Има още една разлика между историческите и „неисторичните“ науки и тя е свързана със степента на предсказуемост. Най-сериозното изпитание пред един физик или химик, който иска да разбере действието на някоя система, се изразява в следното — дали ще успее да предвиди нейното бъдещо поведение. Не случайно физиците гледат снизходително на еволюционната биология и историята, защото верните прогнози далеч не са сред най-силните козове на последните. Обясненията на историческите науки най-често са със задна дата — например те могат да ни кажат защо онзи астероид, паднал на Земята преди 66 милиона години, е станал причина за изчезването на динозаврите, макар и много други видове да са оцелели, но доста ще се затруднят, ако поискаме от тях прогнози за някакви аналогични процеси в бъдещето — няма как да предвидиш кой вид би могъл да изчезне от земната фауна, ако не разполагаш с някакво действително събитие от миналото, което да ти послужи за ориентир.