Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Тези предимства и стремглавият старт са позволили на средновековен Китай да оглави световните класации в сферата на технологиите. Дългият списък на китайските открития включва металолеенето, компаса, барута, хартията, книгопечатането и ред други, за които вече е ставало дума. Той е бил водеща световна сила и в сферата на политиката, навигацията и контрола над моретата. В началото на XV в. Китай е изпращал флотилии от огромни кораби, дълги по стотина метра и с общ личен състав от 28 000 души, които редовно са прекосявали Индийския океан и са гастролирали по източноафриканското крайбрежие, за да набавят някои по-екзотични артикули за имперската хазна — имайте предвид, че това е ставало десетилетия преди трите паянтови каравели на Колумб да преплават сравнително тесния Атлантик и да се доберат до Антилските острови. Защо обаче тези китайски флотилии не са заобиколили най-южния край на Африка и не са се насочили към Европа, преди трите крехки „черупки“ на Васко да Гама да заобиколят с огромни усилия нос Добра надежда, за да дадат старт на европейската колонизация на Източна Азия? Но да оставим Европа. Защо китайските кораби не са прекосили Пасифика и не са колонизирали западното крайбрежие на Новия свят? И защо Китай е бил изпреварен от вечно изоставащата Европа?

Обяснението се крие в този безвременен край на китайските презморски експедиции. В периода между 1405 и 1433 г. от Китай са отплавали седем такива флотилии, след което са били отменени в резултат на сложни политически интриги (каквито впрочем са ставали и навсякъде другаде по света): просто китайският двор е бил арена на ожесточена борба между две клики (евнусите и техните опоненти). Първата се е идентифицирала именно с мащабните и прескъпи задморски кампании. Затова, когато другата е взела надмощие, първата й работа е била да спре тези експедиции, да разруши корабостроителниците и да забрани изобщо презокеанския трафик. Този епизод от китайската история напомня законодателните мерки, с които е била осуетена електрификацията на лондонските улици през 80-те години на XIX в., изолацията, която Щатите си самоналагат след Първата световна война, както и ред други ретроградни стъпки, предприемани от най-различни управници, в чиято основа са лежали единствено политическите съображения. Случаят с Китай обаче е по-особен, защото страната е била и политически унифицирана. Затова е бил достатъчен само един централен указ, за да се спрат веднъж завинаги презокеанските плавания. По този начин конюктюрното решение се е оказало и необратимо, тъй като вече не е имало пристанища и корабостроителници, в които да се правят и по-добри кораби, а единствено те са можели да докажат, че властите нерядко вършат и необмислени неща, както и да насърчат изграждането на нови корабостроителници и пристанища.