Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Защо в един момент Плодородният полумесец и Китай са изгубили лидерските позиции, които са държали в продължение на хилядолетия, и са били изместени от безславно изоставащата дотогава Европа? Естествено тук някой веднага ще посочи проксималните фактори зад европейския възход: развитието на търговското съсловие, капитализма и патентното законодателство, насърчаващо изобретенията, фактът, че Европа така и не успява да се сдобие с абсолютни тирани и непосилно данъчно бреме, а и не на последно място гръко-юдео-християнските традиции в сферата на критичните емпирични изследвания. Но въпреки наличието на толкова много възможни обяснения, този някой неминуемо трябва да си зададе и въпроса за основната причина: защо тези проксимални фактори са се проявили в Европа, а не примерно в Китай или Плодородния полумесец?

Колкото до Плодородния полумесец, отговорът е ясен. Щом е загубил началната преднина, извоювана благодарение на наличните си подходящи за доместикация растения и животни, той вече не е можел да се радва на някакви други географски предимства. Стопяването на тази начална преднина може да бъде проследено детайлно — с изместването на запад на по-могъщите империи. След възхода на близкоизточните държави през III хилядолетие пр.Хр., центърът на властта остава за известно време в района на Плодородния полумесец, където последователно се изреждат няколко империи — Вавилонската, Хетската, Асирийската и Персийската. Когато в края на IV в. пр.Хр. елинската цивилизация, предвождана от Александър Македонски, покорява всички по-развити общества на изток от Елада до Индия, властта прави първата си крачка на запад и оттогава насам тази тенденция се запазва непроменена. Тя се придвижва още по̀ на запад през II в. пр.Хр., когато Рим завладява Елада, за да продължи в същата посока и след падането на Римската империя — този път към Западна и Северна Европа.