Панаир на суетата (роман без герой)

Тя беше нещо грандиозно — закуската се даваше от роднините на младоженеца, тъй като жилищата им се намираха близо до черквата «Сент Джордж», Хановър Скуеър, където щеше да се извърши венчалният обред. «Аристократите от Уест Енд» бяха поканени и мнозина от тях се разписаха в книгата. Присъствуваха мистър Менгоу и лейди Мери Менгоу, а миличките малки Гуендолин и Гуини Менгоу бяха шаферки; полковник Блъдър от полка на гвардейските драгуни (най-възрастният син на предприятието «Братя Блъдър, Минсинг Лейн»), друг братовчед на младоженеца, и почитаемата мисис Блъдър; почитаемият Джордж Бултър, синът на лорд Левън, и неговата съпруга бивша мис Менгоу, лорд виконт Касълтоди; почитаемият Джеймс М’Мул и мисис М’Мул (бивша мис Шварц) и цял куп личности от модния свят, всички сключили бракове с членове от търговското съсловие и направили твърде много за облагородяването на търговския център на града.

Младоженците имаха къща близо до Бъркли Скуеър и малка вила в Роухамптън, сред тамошната банкерска колония. Дамите от семейството на Фред, чийто дядо бе израсъл в сиропиталище и които бяха свързани посредством съпрузите си с някои от представителите на най-благородните семейства в Англия, считаха, че младият момък е сключил мезалианс. С горделивото си държане и като особено много внимаваше кого вписва в тефтерчето си с поканите, Мария беше длъжна да изправя недостатъците на потеклото си и считаше за свой дълг да се вижда с баща си и сестра си колкото е възможно по-малко.

Смешно е да се предполага, че тя можеше да се реши да скъса напълно със стария джентълмен, който все още имаше хиляди лири стерлинги за даване. Фред Булък никога не би й позволил да стори това. Но тя беше млада и не умееше да скрива чувствата си. И като канеше своя татко и сестра само на треторазредните си приеми и се държеше студено към тях, когато идваха, и избягваме да ходи на Ръсъл Скуеър, и като молеше открито баща си да напусне това просто място, тя причини такива злини, които целият дипломатически такт на Фредерик не беше в състояние да оправи. И каквото си беше безразсъдно и нехайно същество, тя застраши твърде много възможностите си за получаване на наследство.

— Значи, Ръсъл Скуеър не е достатъчно добър за мисис Мария, така ли? — каза старият джентълмен, като затвори шумно прозорчетата на екипажа, когато веднъж той и дъщеря му се прибирала вкъщи от вечерята у мисис Булък. — И кани баща си и сестра си на второстепенни угощения (да пукна, ако гарнитурите, които ни поднесе, не са били сервирани и вчера!) и ни вика у дома си, когато там има хора от Сити и литератори, а пази графовете и баронесите за себе си, така, а? Графове ли? По дяволите всички графове! Аз съм обикновен британски търговец, такъв съм си, и мога да сложа всички тези просешки кучета в джоба си. Така, значи, лордове! На едно от нейните соарета, както тя ги нарича, видях един от тях да разговаря с някакъв нищожен цигулар — човек, когото презирам. И не желаят да идват на Ръсъл Скуеър, а? Живота си залагам, че на моята махагонова маса се поднасят много по-хубави вечери и имам по-хубаво вино, и плащам по-висока цена за него, и мога да им покажа по-хубави сервизи, отколкото те виждат у дома си — тези подлизурковци, тези подли и надути глупаци. Карай бързо, Джеймс. Искам да се върна на Ръсъл Скуеър — ха, ха! — И той се отпусна в ъгъла на екипажа с яростен смях. Старият човек често се утешаваше с такива уверения в собствената си по-голяма значимост.