Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
След малко установи, че отдясно издатината леко се разширява. Отгоре се появиха остри ръбове, които можеха да послужат за опора. Въпреки студа одраната длан на дясната му ръка пламтеше като обгорена с нажежено желязо. При всяко хващане за скалата го пронизваше непоносима болка. Но това беше добре, защото не му позволяваше да се разсейва. Караше го да мисли само за болката и за това, как най-добре да хване следващия ръб. Дясна ръка. Стисни. Плъзни десния крак, намери опора, изпробвай я. Прехвърли тежестта. Задръж. Сега продължавай с лявата ръка и левия крак.
Скалата пред него постепенно завиваше към стръмен улей. Кулоар, както го наричат алпинистите. Но снежните вихри не му позволяваха да различи дали пукнатината продължава по-нататък или свършва дотук. Ако свършваше, едва ли би могъл да се върне обратно. Озбърн спря и се помъчи да стопли с дъх дясната си длан. После лявата. Не знаеше колко време е минало, а часовникът му бе хлътнал в ръкава и нямаше как да го извади, без да застраши равновесието си. Но отлично разбираше, че до утрото има още часове и ако спре да се движи, след броени минути ще замръзне.
Внезапно облаците се разкъсаха и за момент луната надникна иззад тях. Отдясно, на три-четири метра под него, имаше широка площадка, водеща обратно към склона. Изглеждаше заледена и стръмна, но все пак по нея би могъл да се измъкне. После видя и още нещо. Стръмна пътека, криволичеща надолу към ледника. И върху нея човешки силует с раница на гърба.
В следващия миг луната отново изчезна и вятърът се засили. Снежинките се впиваха в лицето на Озбърн като късчета натрошено стъкло и той се притисна още по-плътно към скалата. Площадката е реална, помисли той. На нея ще намериш опора. Незнайната сила, която те доведе дотук, сега ти предлага още един шанс. Вярвай.
Озбърн пролази до края и отпусна крак. Не срещна нищо, освен пустота. Вярвай, Пол. Вярвай в онова, което видя.
И той се отблъсна в мрака.
152.
Без сам да знае защо, Фон Холден мислеше за Шол и неговия жесток, убийствен страх да се покаже без дрехи. Носеха се слухове, че още в детството пенисът му бил откъснат при злополука. Или че бил хермафродит с мъжки и женски полови органи и сам се смятал за чудовище…
Фон Холден бе на мнение, че Шол не желае да го виждат гол, защото се гнуси от всяка форма на човешка топлина. За него бе важна само силата на ума и поради това всички телесни и емоционални потребности го отвращаваха, макар че продължаваха да бъдат част от него.
Внезапно унесът отмина и Фон Холден отново видя тясната пътека, отляво на която се простираше стръмната пустош на ледника. Горе в небето луната надникна иззад разкъсаните облаци. Фон Холден вдигна глава и зърна нечия сянка да пълзи по скалата над него. Озбърн! Точно под него имаше широка площадка. Ако я забележеше и успееше да се спусне до нея, след секунди щеше да открие следите на Фон Холден в пресния сняг.
Луната изчезна зад облаците и отново настана мрак. Стори му се, че вижда как силуетът полита надолу. До отдушника оставаха само петдесетина метра и Озбърн лесно щеше да го проследи. Стига толкова, помисли Фон Холден. Убий го сега и пренеси трупа в шахтата. Никой няма да го намери.
Около минута Озбърн лежа замаян от падането. Когато се опомни, той се надигна на коляно и хвърли поглед към мястото, където бе забелязал Фон Холден. Смътно различи тясната пътека покрай скалата, но от Фон Холден нямаше и следа. Надигна се и изведнъж го обзе страх, че е изгубил револвера на Маквей. Но оръжието си беше на място, под колана му. Извади го и обтегна ударника. После тръгна напред по корниза, като се придържаше със свободната ръка за скалата.
Фон Холден намести раницата по-удобно и отстъпи така, че да вижда ясно пътеката над себе си. После извади картечния пистолет и зачака.
Когато Озбърн достигна пътеката, корнизът стана по-тесен. Луната отново надникна между облаците. Светлината й се стовари върху него като лъч на театрален прожектор. Той инстинктивно се просна на снега и в същия миг автоматичен откос раздроби скалата зад гърба му. Обсипа го дъжд от ситни каменни парченца. После луната изчезна и сред мрака отново се възцари безмълвие, нарушавано само от вятъра. Озбърн нямаше представа откъде бяха дошли изстрелите. Не бе чул нищо. А това означаваше, че оръжието на Фон Холден е със заглушител. Ако противникът се намираше по-горе, Озбърн беше открит като на длан.