Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Така протичаха цели часове, слънцето вече беше слязло от зенита си и поглеждаше към сражението без лъчи, червено, задимено, сякаш закрито от лека мъгла.
Към три часа след пладне оръдейният грохот стана толкова силен, че на стените не можеха да се чуят и най-силно крещяните в ушите думи. Въздухът в замъка се сгорещи като в пещ. Водата, с която поливаха нажежените оръдия, веднага се превръщаше в пара, смесваше се с пушка и закриваше изгледа, но оръдията гърмяха непрекъснато.
Веднага след три часа бяха разбити двете най-големи турски оръдия. Няколко минути по-късно се пропука една мортира близо до тях, улучена с гюлле. Топчиите гинеха като мухи. Всеки миг ставаше по-очевидно, че неукротимият пъклен замък взема връх в боя, че ще надкрещи турските гърмежи и че той ще изрече последната дума… на победата.
Турският огън постепенно започна да отслабва.
— Краят наближава! — викна с всички сили Володиовски в ухото на Кетлинг, за да може той да го чуе всред тоя ехтеж.
— И аз така мисля! — отговори Кетлинг. — Дали до утре или за по-дълго?
— Може и за по-дълго. Днес победата е на наша страна!
— И благодарение на нас!
— Ще трябва да помислим за новата мина. Турският огън отслабваше още повече.
— Да продължаваме да бием с оръдията! — извика Володиовски.
И се затече между топчиите.
— Огън, момчета — викна той, — докато и последното турско оръдие не престане да действа! За славата на Бога и на пресветата Дева! За славата на Жечпосполита! Огън!
А войниците, като видяха, че и тази атака е вече към края си, се обадиха с гръмък, радостен възклик и с още по-голямо въодушевление започнаха да стрелят към турските окопи.
— Вечерен намаз ще ви засвирим, кучета такива, намаз — викаха многобройни гласове.
Внезапно стана нещо странно. Ето че всички турски оръдия замлъкнаха изведнъж, сякаш някой ги преряза с нож. Замлъкна също така и стрелбата на еничарките от новия замък. Старият замък гърмя още някое време, но накрай офицерите взеха да се споглеждат и да се питат един друг:
— Какво е това? Какво стана?
Кетлинг, поразтревожен, също спря стрелбата. Тогава един от офицерите се обади високо:
— Навярно под нас има мина и ще я запалят сега!…
Володиовски го прониза със страшен поглед.
— Мината не е готова, а и да беше готова, от нея ще хвръкне във въздуха само лявата стена на замъка — и ние ще се отбраняваме от развалините, докато дишаме — разбираш ли, ваша милост?
После настана тишина. Не я смути нито един гърмеж, нито от града, нито от окопите. След грохота, който тресеше стените и земята, в тая тишина имаше нещо тържествено, но едновременно и зловещо. Очите на всички се напрягаха към окопите, но зад облаците дим не се виждаше нищо.
Внезапно от лявата страна се чуха отмерени удари с кирки.
— Казвах аз, че едва сега дълбаят, за да слагат мина! — обади се Володиовски.
Сега той се обърна към Люшня:
— Вахмистър! Ще вземеш двайсет души и ще надникнеш в новия замък.
Люшня изпълни бързо заповедта, взе двайсет души и след миг изчезна заедно с тях оттатък отвора.
Отново настана мълчание, прекъсвано само от хъркането или хълцането тук-таме на недоумрелите, а също така от ударите на кирките.
Чакаха доста дълго, най-сетне вахмистърът се върна.
— Пане командир — каза той, — в новия замък няма жива душа.
Володиовски погледна смаяно Кетлинг.
— Дали вече са се отказали от обсадата, а? От тия пушеци нищо не може да се види!
Но духани от вятъра, пушеците се разредяваха и най-сетне тая димна завеса се прекъсна над града. В същия миг някакъв страшен и уплашен глас извика от кулата:
— Над портите бели знамена! Предаваме се!
Като чуха това, войниците и офицерите се обърнаха към града. Страхотно изумление се изписа по лицата, думите на всички замряха на устата и те гледаха към града през ивиците пушек.
А в града, на украинската и ляхската порта наистина се развяваха знамена, а по-нататък се виждаше още едно от кулата на Батори.