Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Кениън въздъхна отново.
— Те се свързаха с мен — заяви най-сетне той. — Не съм ги търсил. Те дойдоха при мен.
— Кой дойде при вас?
— Мъж на име Лайънъл Касиди — отвърна Кениън. — Потърси ме и попита дали се интересувам от петрол за трийсет долара на барел.
— Имате ли адреса на господин Касиди?
— Не. Винаги той се свързваше с мен.
— Познавахте ли го?
— Никога не го бях виждал, преди да ме заговори на бара ма клуб „Петролиъм“. Клубът е в Далас. Не говоря за клуба в Мидланд.
— Той откъде ви познаваше?
Кениън сви безпомощно рамене.
— Нямам представа. Знаеше много и за мен, и за бизнеси ми. Каза ми: „Чух, че се интересувате от петдесет хиляди барела при цена трийсет и две цяло и пет“. Естествено, че се интересувах. Та тази цена бе с десет долара по-ниска от пазарната.
— Казвате, че е знаел всичко за бизнеса ви? — попита Юнг.
Дохърти го погледна вбесен, вдигна ръка, за да накара Кениън да изчака.
— Представете се. Име, длъжност, а след това задайте въпроса отново — нареди Дохърти.
— Специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР, прехвърлен към Звено за организационен анализ — представи се послушно Юнг. — Господин Кениън, твърдите, че въпросният мъж, Лайънъл Касиди, който е осъществил връзка с вас, е знаел всичко за вас и бизнеса ви.
— Така е.
— Ще ви покажа една снимка, господин Кениън, и ще ви помоля да ми кажете кой е човекът на нея — обясни Юнг.
Кениън погледна снимката.
— Да, това е Касиди. Това е мръсникът, който ме въвлече в тази каша.
— Говори инспектор Дохърти. Специален агент Юнг показа на господин Кениън цветна снимка на бял мъж, приблизително четирийсет и пет годишен, приблизително метър петдесет и пет, предполагаемо тегло седемдесет и пет килограма. Господин Кениън разпозна Лайънъл Касиди. Мъжът от снимката е добре познат и на мен, и на специален агент Юнг, и на подполковник Кастило под друго име, което знаем, че е истинското му име. То няма да бъде споменавано по време на интервюто.
— Ама казвам ви, че той ми каза, че името му е Касиди, Лайънъл Касиди — заяви жално Кениън. — Защо ми е да лъжа?
— Никой не намеква, че лъжете, господин Кениън — обади се Дохърти. — Какво направихте, когато господин Касиди ви предложи петдесет хиляди барела петрол при цена трийсет и два долара и петдесет цента на барел?
— Отначало тази работа ми се стори подозрителна, но…
— Да се върнем към дарението ви за джамията „Ари-Тег“ — настоя Дохърти половин час по-късно. — Защо го направихте?
— Изобщо не исках — призна Кениън. — Нямах представа — казах го одеве, повтарям го и сега — нямах представа, че става въпрос за терористи.
— Разкажете ми какво се случи — помоли Дохърти.
— Бях на Козумел — започна Кениън. — Заведох семейството си да се порадват на слънцето и морето. Касиди беше там.
— Кастило — прекъсна го Чарли. — Къде на Козумел бяхте, господин Кениън?
— В кой хотел ли?
Кастило кимна.
— В „Гранд Козумел Бийч енд Голф Ризорт“ — отвърна той.
— Продължете — кимна Кастило.
— Видях Касиди на плажа, а после и на бара. Знам, че ме видя, но с нищо не показа, че ме познава, затова не му се обадих. Беше ми все едно.
— Забелязахте ли дали Касиди е сам?
— Беше с някакъв мъж, приблизително на неговата възраст. Говореше странно.
— Да не би да е говорел с руски акцент? — попита Кастило.
— Може и така да е, Чарли.
— Разпитът ще бъде прекъснат за кратко — обяви Кастило, — за да може Кастило да прегледа документите си.
Дохърти го погледна със смес от любопитство и раздразнение.
Кастило се пресегна към мрежата на облегалката зад пилота и извади лаптопа си. Включи го, бързо потърси нещо, след това го пренесе при Кениън и го постави пред него.
— Господин Кениън, ще ви покажа компютърна снимка ма бял мъж и ще ви попитам дали това е мъжът, с когото е бил Касиди в Козумел — обясни Кастило.
Кениън поклати глава.
— Не. Този никога не съм го виждал.
Кастило показа снимката на Дохърти.
— Подполковник Кастило ми показа същата снимка. Тя е на бял мъж, когото познавам от други снимки — уточни Дохърти. — Господин Кениън не го познава. Позволете да продължа, подполковник.
— Разбира се — отвърна Кастило.
— Задръжте за момент — обади се Дешамп и се представи:
— Едгар Дешамп, ЦРУ. Прекъсвам разпита, за да покажа още една снимка на господин Кениън.