Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Както и миналия път, Пол Сиено и Рикардо Солес ги чакаха с вече познатия им мерцедес „Трафик“, който отново бе представен за ван, извозващ туристи до отдалечено имение.
Щом минаха през митническа проверка и паспортен контрол, всичко се промени. Очевидно Сиено бе страхотен почитател на Едгар Дешамп и много се зарадва, когато ги видя.
ДВЕ
„Нуестра Пакеня Каза“
Кънтри клуб „Майерлинг“
Пилар, провинция Буенос Айрес, Аржентина.
19:25, 13 Август 2005
Щом влезе в къщата, Дешамп бе топло посрещнат от Сузана Сиено и едва забележимо по-малко възторжено от Алекс Дарби.
Кастило също бе посрещнат с радост. Макс толкова се зарадва да го види, че скочи, подпря лапи на гърдите му и го събори, а след това облиза цялото му лице.
Кастило се опитваше да се изправи, когато Ерик Кочиан заслиза по стълбите и заяви на висок глас:
— Виждам, че баш тъмничарят е пристигнал.
— Извини ме, че се опитвам да те опазя жив, чичо Ерик — озъби се Чарли.
— Всеки, който най-безсрамно си позволява да краде обичта на кучето на друг, заслужава презрение — продължи да се заяжда Кочиан.
— Ерик Кочиан, Джон Дохърти — представи ги Кастило. — Сигурен съм, че вие двамата ще станете първи приятели.
— Това да не би да е даскалчето с черните дъски? — попита Кочиан. — Познах го по гласа.
— А двамата господа, инспектор Дохърти — продължи Кастило, — са от вашия бранш. Шандор Тор, бивш инспектор от полицията в Будапеща, и полковник Алфредо Мунц, бивш шеф на аржентинското ДРУ, което е нещо като ФБР и ЦРУ на едно място.
— Знам какво е ДРУ — озъби се Дохърти, докато подаваше ръка.
— Карлос, едва ли си имал време да видиш семейството ми — обади се Мунц.
— Напротив — отвърна Кастило и бръкна в куфарчето си, за да извади лаптопа. — Държа да те предупредя, че сигурно ще искат да останат в Щатите.
Той се обърна към компютъра, намери каквото му трябваше и го подаде на Мунц.
— Снимките са много. Просто натисни, когато искаш да минеш на следващата.
Мунц погледна първата и я показа на Тор. На нея бяха дъщерите му, облечени в бели дрехи на готвачки, с огромни бухнали шапки, докато печаха пържоли на скарата, а сеньора Мунц и доня Алисия, прегърнати като сестри, ги наблюдаваха усмихнати.
— Това е баба ми, Алфредо — обясни Кастило.
Мунц разгледа двайсетте снимки една по една и върна лаптопа на Кастило.
— Иска ми се да те целуна, Карлос — каза Мунц, — а след това да убия Певснер бавно и много мъчително.
— Не прави нито едното, нито другото, много те моля — усмихна се Кастило. — Инспектор Дохърти ще остане с грешно впечатление, а Певснер може би не е — и сигурно не е — виновен.
Юнг извади пистолетите на Дохърти и Дешамп от куфарчето си, върна им ги, при което Дарби подхвърли, че ако ги носят, може да си имат проблеми, но нямало да има проблем, ако се движат с автомобил на посолството с дипломатически номера, които да им гарантират имунитет, в случай че Федералната полиция реши да ги спре.
Кастило, следван по петите от Макс, извади две бутилки бира от хладилника и тръгна към quincho; Сузана му беше казала, че ефрейтор Лестър Брадли е дежурен при радиото.
Щом Кастило влезе, Брадли скочи, козирува и поздрави:
— Добър вечер, подполковник. Днес аз съм дежурен.
— Свободно — отвърна Кастило и се постара да потисне смеха си. Не успя. Усмихна се широко и подаде на Брадли бутилката бира. — Пийни с мен една бира, Лес.
Когато забеляза, че Брадли се притеснява, Кастило продължи:
— Най-добре да си запишеш, ефрейтор. Когато старши офицер ти подава бира и ти нарежда да пиеш, означава, че не подлежиш на наказание, задето пиеш по време на дежурство.
— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.
— Чува ли се нещо от Щатите, Лес? — попита той.
— Преди около час дойде съобщение от майор Милър, което трябва да ви предам веднага щом пристигнете. Предадох го на старши сержант Дейвидсън, господине.
— След като аз съм тук, а Дейвидсън го няма, защо не ми го предадеш?
— Слушам, господине. Цитирам: „Канарчето се оказа много сладкогласо“ край на цитата. Майор Милър каза, че вие ще разберете какво означава, господине — завърши Брадли.
— Да, разбрах — потвърди Кастило. — Лес, би ли отишъл да доведеш — много дискретно — госпожа Сиено, господин Дарби, старши сержант Дейвидсън и господин Солес? Аз ще поема радиото.
— Слушам, господине. — Брадли скочи и се отправи към вратата. След това спря и много внимателно остави бутилката бира на пода. — Най-добре да я оставя тук, господине. Старши сержант Дейвидсън може и да не разбере, че имам вашето разрешение да пия по време на дежурство.